Изложба на оръжия и документи могат да видят жителите на Търговище в историческия музей. Експозицията е посветена на 140-годишнината от освобождението на града и ще може да се види до края на март.

В историческия музей в Търговище освен оръжия и документи, могат да се видят и нагръдни кръстове и вещи на загинали руски войници и офицери. Силно впечатление прави книжчица на 8-годишно детенце от село Вардун, което е нарисувало 32 войници, които преминават презс селото с пушки на рамо.

Преобладаващото в изложбата са пушките и хладните оръжия на двете воюващи страни. Показани са много също саби и ятагани и една казашка шашка с интересна история, пряко свързана с Освобождението на града. Много от личните вещи и снимки на участниците в Освобождението се показват за първи път.

В експозицията може да се види единственото по рода си знаме на първата войскова част в града от времето на Освобождението. Носено е от дядо Пеньо Стоянов, който е водил групата, която е извикала руските войници от Омуртаг, тогавашен Осман пазар. Преди да постъпи в музея през 50-те години на миналия век, знамето е съхранявано в казармите в града.

"От ръката Тревненска", така е озаглавена гостуващата в Търговище изложба от Трявна.

Експозицията е дело на Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство в града.             

Изложбата представя художествените занаяти дърворезба, иконопис, архитектура, които изграждат най – старата художествена школа у нас, възникнала през втората половина на XVII век. Днес Националната гимназия по приложни изкуства "Тревненска школа" продължава традициите й.

"Тези занаяти представляват интерес сред всички поколения посетители, възрастните хора откриват в тях нещо познато, но позабравено, а за младите хора е любопитен начинът по който са ставали нещата някога. Предимството на тази изложба е, че показва отчасти разбира се, занаятите в тяхното развитие.", казваглавният уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна Даниела Дафкова.

В изложбата са представени и занаяти, в които тревненци имат принос за развитието на културата у нас – розопроизводство, казаслък , който е декоративен текстилен занаят, работен изключително в Трявна и Одрин.

"Свързан е с изработката на украса за коне, казасите се изработват от тънка вълнена прежда, от коприна, лен, елементите на тази украса, това са топчетата първо които ги правят, след това тези топчета се оплитат в прежда, за да се получи пюскюла, на който в краищата се слагат мънистата. Пюскюлите се използват за елементите от украсата на конете, това е углавник, който се слага на челото на коня, а това е кускун, или подопашник, който се слага на опашката на коня.", разясни Даниела Дафкова.

Представени са и занаяти като куюмджийство и мутафчийство, занаят, при който в Трявна се прави опит да бъде механизирано производството. Практикува се до 60-те години на XX век… Но Тревненската школа е известна най-вече в областта на иконописта.

"Когато зографът получи поръчка за рисуването на определена икона, върху хартия той прави модел на иконата. След това този модел се слага на една подложка, тунбе се казва, набожда се по очертанията на иконата, този модел се слага върху подготвената вече за работа дъска. И с въглищен прах, сложен в торбичка се минава по контурите на иконата, така, че очертанията остават върху дъската. Следва подсилването на тези очертания и майсторът започва работата по самата икона.", каза още тя

"Първо се вижда орнамента в мислите, представяш си го и вземаш листа и почваш да рисуваш, след това като е готов проектът, се изкопира върху дърво, сега вече с машини, навремето ръчно, се отнема фона, изрязват се ажурите. И вече се нахвърля грубо кое листо откъде ще мине, кое клонче, кое остава напред, кое назад, кое минава отдолу, кое отгоре. Като се нахвърлят тези неща, се влиза в по-голям детайл.", сподели дърворезбарят в музея Антон Николов.

В експозицията са изложени още оригинални предмети, майсторски свидетелства, снимки, инструментариум, копирки за икони. Желаещите могат да ги видят през следващите два месеца в Регионалния исторически музей в Търговище.

Изложба посветена на „Деня на дарителя” откриват в Славейковото училище в Търговище. Експозицията носи името „Съхранено за поколенията” и се организира за пети пореден път от Регионалния исторически музей. 

Експозицията представя ценни дарения и постъпления свързани с бита на българина. По този начин от музея искат да благодарят на всички дарители, разделили се с част от своите лични вещи, архиви и снимки и да популяризират техния родолюбив жест.

От музея отчетоха, че за една година са постъпили над 100 дарения. Заради тяхната културно – историческа стойност с грамоти са удостоени над 30 дарители.

Показват изложба посветена на бригадирското движение в Търговище. Интересната експозиция е подредена в Регионалния исторически музей.

Там на едно място могат да се видят много документи, снимки, медали, знамена и предмети, свързани с бригадирското движение.

Началото на бригадирското движение в България е от 1946 година. Първата такава бригада участва в строежа на прохода „Хаинбоаз“, а първият бригадир ударник Христо Максимов е от Търговищко.

Мотото на изложбата е „Спомени от бригадирската младост“.

Снимкови материали разказват за първия командир на националната младежка бригада – Пенчо Кубадински, за най-малкият участник в бригадирското движение като водоносец Стефан Пенчев, който също е от Търговищко.

Мирослав Мирчев е участвал три пъти в бригадирското движение, помагал е при археологически разкопки в началото на 70-те години на миналия век.

Интерес към експонатите имат и младите, които дори не са чували за бригадирското движение. Така е със студента Георги, който би участвал в подобни мероприятия заедно с негови връстници.

Интересен е фактът, че археологът Николай Овчаров, през 60-те години като дете е участвал заедно с баща си в разкопките на античния град Мисионис край Търговище. 

Изложбата „Изгреви и залези” в памет на Почетния гражданин на Търговище художникът Румен Скорчев гостува в родния му град Търговище.

Майсторът на графиката и илюстрацията си отиде от този свят миналата година на 82-годишна възраст, докато подготвяше тази изложба за Националната художествена галерия. 

Експозицията „Изгреви и залези” включва 170 произведения, които Скорчев е дарил на Националната галерия, но в пътуващата изложба са показани половината от творбите. Тя е наречена на неговата последна книга, която е автобиографична. Тя включва размисли, есета и рисунки. Върху нея той работи през последните месеци от живота си. Книгата излиза от печат един ден преди неговата смърт. В експозицията са поставени фрагменти от текстовете в нея, които са разположени между произведенията му, за да може всеки посетител да добие по-цялостна представа какъв творец е Румен Скорчев.

За акад. Румен Скорчев казват, че е много далечен на бохемската разпиляност на художниците, може би защото е завършил ландшафтна архитектура. Инженер е и това си личи много в графиката му, в илюстрацията, в детайла. Дори детските илюстрации се вижда колко внимателно е рисувал различните растителни видове.

Румен Скорчев е бил много голям дарител. Художествената галерия в Търговище притежава над 60 негови графики. Последно той е подарил своя творба на кмета на Търговище.

Изложбата ”Изгреви и залези” на Румен Скорчев ще остане в Търговище до 18 ноември.