Русенският музей става регионален хъб за дигитализация на културното наследство.

Той е включен в изпълнението на инвестиция за цифровизация на музейни колекции, библиотеки и архиви от Националния план за възстановяване и устойчивост.

Музеят в Русе съдейства за изготвянето на аналитичните доклади за състоянието на дигитализираните културни ценности в музеите и галериите в България, които мотивираха подбора на центрове за дигитализация, техническото им оборудване и необходимостта от допълнителни обучения за служителите.

Тези центрове, които ще се изградят трябва да имат дълъг живот, за да гарантират устойчивост на инвестицията, смята директорът на Русенския исторически музей проф. Николай Ненов.

Предстои да бъде закупена техника и да се обучат специалистите за работа с нея, за да се обособят музейни центрове за дигитализация в рамките на изпълнението на инвестицията.

В Русенския исторически музей се съхраняват 150 000 експоната.

Вижте повече във видеото.

Преди 50 години, жители на поповското село Люблен попадат на каменна човешка глава на възрастен мъж, намерена в района на селото.

Покойният професор Димитър Овчаров веднага организира проучване на мястото и след време открива гроб, в който са намерени много интересни предмети, свързани с медицината. Сред тях е и уникален хирургически инструмент, който според специалистите наподобява джобно ножче на римските легионери от онова време.

Намерените уникални артефакти се намират в експозицията на Регионалният исторически музей в Търговище и предизвикват голям интерес сред посетителите.

От тях става ясно, че медицината не е от вчера, а дори по времето на древните траки по нашите земи, хората са търсели помощ при специални лечители. Сред многобройните намерени предмети в гроба на древният лечител изпъква един хирургически инструмент, уникален за времето си.

С-н Стефан Иванов - археолог в РИМ Търговище – Самият инструмент е сребърен, зрителите могат да си го представят, да кажем, като сегашните швейцарски ножчета, на този принцип е. Състои се от четири инструмента, които могат да се движат независимо едно от друго и могат да бъдат използвани и четирите едновременно. Най-вероятно инструментът е използван по това време, трети век след Христа, от лекаря за извършване на някакви оперативни дейности, примерно обработка на рани, следи от оръжия – стрели, на копия, неща, характерни за тогавашното време.

В гроба на древният лекар са намерени и още много други прецизно изработени медицински инструменти, свързани с работата му. Тези 4 броя лъжици и скалпел също са му служели като помощни средства, специалистите допускат дори, че е вероятно с тях древният медик да е извършвал и гинекологични дейности.

А този сребърен колан най-вероятно е бил подарен на лекаря в знак на благодарност.

С-н Стефан Иванов, археолог в РИМ Търговище – На който на латински е изписано "носи го щастлив". Шеговито може да се предположи, че, може би е подарък от благодарен пациент. А самият лекар явно е бил много известен, популярен в региона, изобщо в Североизточна България, защото подобен паметник, наречен "Хереон", досега в България не е откривано.

Хирургическият многофункционален инструмент е представял България на различни изложби на медицинска тематика, а на една такава е впечатлил дори и японската императрица.

Бивш хорист в русенския хор "Родина" дари безценни партитури, снимки и програми от постановки на Русенската опера отпреди десетилетия. Сред тях е и клавирът на "Травиата" от Джузепе Верди.

Николай Стоянов попаднал случайно на тях, след като се запознал със семейство от Плевен, което си купило жилище в Русе. След няколко дни му показали всички ноти и Николай веднага разбрал, че това са безценни партитури, които той веднага решил да дари на Русенската опера.

Освен за "Травиата", в архива на операта попадат и партитури за десетки произведения от Шуберт, Парашкев Хаджиев, Римски Корсаков, Офенбах, Дворжак и Доницети.

Вижте разказът във видеото.

В началото на декември в Апелативния съд във Велико Търново ще тръгне делото за кражба на ценни експонати от музей "Освободителна война" в Бяла.

То е заведено по въззивен протест на окръжна прокуратура Русе и жалби на тримата осъдени на първа инстанция. Става дума за две служителки на музея и колекционер от Ямбол.

Припомняме, че със своя присъда от 31 май тази година Окръжен съд – Русе призна подсъдимите за виновни в това, че през периода от началото на 2008 до октовмри 2013, след предварителен сговор, отнели чужди движими вещи, заведени в основния и в научно-спомагателния фонд на Исторически музей - Бяла на обща стойност близо 470 хиляди лева.

Колекционерът от Ямбол Тошко Станев получи 8 години лишаване от свобода, а служителките на музея – Димитрина Мангова и Татяна Йорданова бяха осъдени на по 6 години затвор.

Според обвинението са откраднати три пушки, две карабини, различни униформи – със снаряжение, параходен фенер, 11 пики, 9 фотографски репродукции на оригинални картини и гравюри. Кражбата е в големи размери и представлява особено тежък случай, като според обвинението при двете служителки на музея става дума и за престъпление по служба.

Оръжията и униформите, които са откраднати, са от времето на Руско-турската освободителна война и са дарение от Русия и Румъния.

Липсата на експонати била установена при проверка на 12 септември 2013, извършена от Инспектората за опазване на културното наследство към Министерство на културата.

Не дадоха ход на съдебния процес за кражба на експонати от музея „Освободителна война“ в Бяла.

Делото в Русенския окръжен съд днес беше отложено, тъй като единият от защитниците не успя да са яви поради служебни ангажименти, а обвиняемият Тошко Станев не е получил в законноустановения срок документите по делото. Пред съда бяха изправени и две служителки на музея – Димитрина Мангова и Татяна Йорданова.

Щетата се оценява на 467 334 лева. Обвинението касае периода от началото на 2008 година до 03 октомври 2013.

Според него, са откраднати три пушки, две карабини, различни униформи – със снаряжение и оръжие, параходен фенер, 11 пики, 9 фотографски репродукции на оригинални картини и гравюри. Кражбата е в големи размери и представлява особено тежък случай според обвинението, а при двете служителки на музея има и престъпление по служба.

Оръжията и униформите, които са откраднати, са от времето на Руско-турската освободителна война и са дарение от Русия и Румъния. Според обвинителния акт в началото на 2008 година Тошко Станев е посетил музея в Бяла и се запознал с двете служителки. Разгледал е изложените оригинални униформи, оръжия и преценил, че голяма част от тях са уникални и от тях има единични бройки само в големите руски музеи. Предложил на двете обвиняеми заедно да откраднат част от изложените експонати и да ги подменят с други, които той щял да им осигури.

Липсата на експонати била установена при проверка на 12 септември 2013 извършена от Инспектората за опазване на културното наследство към Министерство на културата.

Делото в окръжния съд в Русе е насрочено за 1 март.