Русенският университет получи дарение лек автомобил, върху който студенти от Транспортния, Аграрно-индустриалния и факултета по електротехника, електроника и автоматика могат да правят свои проекти и изследвания.
Основната цел на тази инициатива е да подпомага обучението по автомобилна техника, като се дава възможност на преподаватели, студенти и докторанти да работят и да правят изследвания.
Студентските дейности с автомобила включват и подготовка за изследване на сензори и изпълнителни механизми от електронните системи за управление.
Стафилококова инфекция е причинила натравянето на 6 младежи с увреждания от Център за настаняване от семеен тип в началото на миналата седмица в Русе. Това показват резултатите от изследванията на Регионалната здравна инспекция и Областната агенция по безопасност на храните.
Бактериите са били открити в пробите взети от двете жени, подготвяли закуската на младежите. В същото време, млякото и изварата, които са консумирали, се оказали отрицателни за патогенни организми, съобщиха от регионалната здравна инспекция.
Припомняме, че епидемичният взрив засегна общо 11 младежи от Центъра за настаняване от семеен тип на улица Котовск. Шестима от тях бяха и откарани в болница в тежко състояние.
Детегледачките са били отстранени веднага от работа. Ще бъдат върнати обратно, след като приключи лечението им.
80 човека се изследваха за диабет в университетската болница в Русе.
Това стана по време на безплатно измерване на кръвната захар в Световния ден на диабета.
Хората с повишено ниво на захарта бяха изпратени за допълнителни изследвания и установяване на състоянието им. Оказва се, че средно за година по 1000 души с диабет лежат в отделението по ендокринология на Университетската болница. Тревожното е че тази болест засяга дори деца в кърмаческа възраст.
Най-рисковите фактори за диабет са затлъстяването, липсата на физическа активност и консумацията на храни с високо съдържание на мазнини и захар.
По статистически данни, около 480 хиляди човека в българия са диагностицирани с диабет.
18 проби за изследване на качеството на питейната вода са направили през юни от Регионалната здравна инспекция в Разград. В това число са включени и 5 обществени водоизточника.
Установени са завишени норми на нитрати в 7 от пробите. Изследвана е питейната вода в 12 населени места, като са взети 13 проби от консуматори на централното водоснабдяване.
Най-тревожно е положението в Самуил, където се оказва, че съдържанието на нитрати е 59 мг/л при норма 50, а в село Ножарово - 53 мг. Повишени стойности има и в едно от селата в община Разград - Раковски, където нитратното съдържание е 56 мг/литър.
Взети са и 5 проби от обществени водоизточници, като резултатите при три от тях не отговарят на изискванията на Наредба 9 за качеството на питейната вода. Става дума за местни чешми в Самуил и село Хърсово със съдържание на нитрати съответно 81 и 85 мг/л. Съвсем малко над нормата е и чешмата Ючкурналията в центъра на Разград - с 53 мг/л.
Завишени количества на нитрати в питейната вода в 10 населени места отчитат от Регионалната здравна инспекция в Разград.
Изследванията през март на 53 проби при консуматорите с централно водоснабдяване сочат, че най-голямо е съдържанието на нитрати в село Гороцвет, където са засечени 77 милиграма на литър при норма 50.
Над допустимите са и показателите в Липник, Самуил, Лозница, Ловско, Каменар, Островче, Сейдол, Киченица и Юпер със стойности от 51 до 65 милиграма на литър.
През март са изследвани и 8 проби питейна вода при консуматорите от обществени местни водоизточници по показатели, включени в постоянния мониторинг. Проверките показали, че 6 от пробите не отговорят на изискванията. Става дума за чешми в села от общините Разград и Кубрат.
Съдържанието на нитрати е най-високо в село Юпер където са засечени 88 мг/литър. В останалите 5 населени места – Недоклан, Освенец, Савин, Божурово и Кубрат количеството на нитрати е малко над нормата от 50 милиграма на литър. В три проби е било открито наличие на ешерихия коли.
През март в област Разград са регистрирани 26 случая на чревни инфекциозни заболявания, при които не е установена пряка причинно-следствена връзка с качеството на питейната вода.