Отбелязваме 149 години от обесването на Васил Левски.

Първото подобно събитие е било през 1898 година, когато е имало масови мероприятия в цялата страна. В Русе първият път, когато е почетена паметта на Васил Левски, е през 1902 година в Доходното здание.

От представени неизвестни досега сведения за връзката на Васил Левски с Русе става ясно, че Апостолът на Свободата е посетил десетина пъти крайдунавския град, като много важна отправна точка за революционната си дейност.

Първото идване на Левски в Русе е било в края на август 1867 година, а последното най-вероятно през юни 1870, смята русенският историк д-р Веселина Антонова.

Историкът и журналист проф. Пламен Павлов повдигна завесата около годината на раждане на Васил Левски, която според много изследователи не е 1837, а 1840 година.

Малко известен факт е също, че първото събитие в Русе, с което е почетена паметта на Апостола на Свободата е било през 1902 година в Доходното здание.

Вижте повече любопитни факти във видеото.

Жена от село Давидово край Търговище изработва парцалени кукли. Тя участва и в конкурс на местното читалище, за да покаже на децата с какви кукли са си играли техните баби.

Кукли, изработени ръчно, облечени в различни носии, характерни за съответния район на България - родопчанка, добруджанка, пиринка или пък странджанка... Леля Сийка ги майстори.

Шие от малка. А когато пораснала, завършила специалност "Изработка на горно мъжко облекло". Но продължила да прави парцалени кукли - всички до една с грейнали лица, "разказващи" за себе си, както обича да казва майсторката.

Леля Сийка е пенсионерка, но и самодеец - сама е ушила носиите на фолклорния състав към читалището в село Давидово. И участва в конкурса на читалището "Куклата на баба". След него куклите ще бъдат представени пред деца от селото, а майсторката ще им покаже как се изработват.

Пръв помощник на леля Сийка е нейната дъщеря, която пази в детските си спомени любимите парцалени кукли. Тя е и библиотекар на читалището.

Вижте цялата история във видеото.

37 щанда за мартеници ще има тази година в Разград.

29 от тях са разположени на площад "Момина чешма", а останалите – пред ДКЦ 1. 

Двата традиционни базара за продажба на мартеници, които Община Разград организира всяка година, отварят официално утре, но част от продавачите вече са заели местата си, нетърпеливи да предложат червено-белите символи на пролетта, които са изработили.

Всеки от участниците в тях заплаща такса, регламентирана в Наредба 14 на Общински съвет - Разград, съобразно площта, върху която е разположен щандът му, и броя на дните, в които ще продава мартеници.

Днес отвориха два щанда, шестима продавачи са заявили че ще започнат работа от утре, а останалите - от 21 февруари. Участниците в тазгодишните базари са физически лица, производители на мартеници от Разград, като за пръв път е заявила участие и жена от Търговище.

Двата базара ще работят до 2 март.

От днес започна да работи базарът за мартеници в Търговище. Той ще продължи до 2 март включително.

През тази година 61 търговци са заявили желание за участие.

Определени са местата за продажба на мартеници в Търговище. Това са пешеходната алея на ул. "Васил Левски", площадното пространство на бул. "Сюрен", ул. "Цар Симеон", както и на терена между улиците "Васил Левски" и "Братя Миладинови".

Маргарита Ганева всяка година продава ръчно изработени мартеници на базара. Очаква се от следващата година, цените на ръчно изработените мартеници да се вдигнат, заради вече наблюдаващото се поскъпване на материалите.

Вижте повече в репортажа.

С 50% да се увеличи единният разходен стандарт за субсидиране на музеите, галериите и библиотеките, настояват от културните институции.

Те искат също в бюджета да бъдат заложени допълнителни средства за обезщетение при пенсиониране, работно облекло и за управляваните открити площи, както и да се въведе допълнителен стандарт за дейност, свързана с обновяване на постоянни и временни експозиции, създаване на изложби, събития, изследвания и публикации.

В протестно писмо, специалистите от музеите, галериите и библиотеките изразяват възмущението си от незначителното увеличение на средствата за тяхното развитие – между 5 и 9,2%. Те заявяват, че с този бюджет България е обречена на мизерно и срамно съществуване в културно отношение.

На практика в музеите не остават никакви средства за реализиране на същинските им дейности като съхраняване, опазване, консервиране и реставриране, заяви директорът на Историческия музей в Русе проф. д-р Николай Ненов.

Затова основното искане е единният разходен стандарт за субсидирана бройка да се увеличи с 50%.

От музеите настояват и за повече средства за управляваните от тях открити площи като археологически резервати и експозиции наоткрито.

Вижте повече подробности във видеото.