Осигуреността на населението от област Разград с медицински персонал е една от най–ниските в страната.

Това сочат последните данни от анализ на Регионалната здравна инспекция.

В областта има регистрирани 43 лечебни заведения за първична извънболнична медицинска помощ, от които 42 индивидуални практики и 1 групова. Общопрактикуващите лекари, работещи в тях, са 44.

Това означава, че на 10 000 души се падат 4 джипита. Един личен лекар обслужва средно по около 2400 души, но на практика има дисбаланс, тъй като броят на пациентите варира – от 9000 до 800 на един лекар.

Запазват се тенденциите за трайно незаети селски практики, което създава проблеми в качеството на обслужване на населението. Продължава да преобладава индивидуалната практика като форма на организация на работа, като разпределението на регистрираните лечебни заведения е неравномерно.

Над половината от практиките за първична извънболнична помощ са в община Разград, където живее около 40% от населението на областта. Над 55% от практиките за първична дентална помощ също са регистрирани в областния център.

Близо 200 лекари, разпределени в 6 направления, работят на територията на община Разград.

Това показват данните на Регионалната здравна инспекция към края на миналата година. 

23 лекари работят в амбулатории за първична медицинска помощ, а за специализирана – медиците са 44-ма. В медико-диагностични лаборатории има 1 лекар, в ДКЦ 1 – 7, а в медицински центрове – 15. В МБАЛ "Св. Иван Рилски" в Разград на разположение на населението са 107 лекари.

По отношение на личните лекари, изчислено на база броя на населението в община Разград, според данните на Националния статистически институт, на 1 общопрактикуващ лекар се падат 1984 души. За сравнение, предходната година те са били 1849 на 1 лекар, което показва, че продължава тенденцията на намаление на общия брой общопрактикуващи лекари.

Дентални грижи на населението на община Разград предоставят 45 лекари.

За толерантност и доверие между лекари и пациенти призовават медици от Русе.

Според тях това ще стане с възстановяване на доверието и подобряване на възможностите за комуникация.

Те считат, че това е постижимо чрез обсъждане и вземане на съответните решения от Българския лекарски съюз с помощта на пациентски организации, чрез продължаващото обучение на медицинските кадри, както и с провеждане на кампании срещу агресията към лекари и медицински специалисти.

Русенските медици са изпратили отворено писмо до Министерството на здравеопазването, омбудсмана, постоянната здравна комисия в Народното събрание, Българския лекарски съюз и Националната пациентска организация, в което изразяват становището си във връзка със зачестилите прояви на агресия към медицински лица.

Русенските медици призовават своите колеги в страната да направят общи усилия за възстановяване на доверието между тях и пациентите.

В отвореното писмо, медиците настояват да се изработят подходи за съобщаване на близки на пациенти за неблагоприятни прогнози от изхода на провеждано лечение, за настъпила смърт и причините за нея.

Вижте повече във видеото.

Въвеждат електронна система за регистрация на медицински прегледи.

Чрез нея ще могат да се издават амбулаторни листи в дигитален формат. Модулът дава възможност за пълно електронно документиране и съхранение на всички извършени медицински прегледи на пациентите.

Електронната система ще облекчи административната дейност на лекарите, които ще имат повече време да отделят на пациентите си за преглед, смята д-р Татяна Матева от Русе, които има 1900 пациенти, от които 700 деца.

По този начин пациентите и оторизираните здравни лица ще имат пълна проследимост и история на заболяванията, диагнозите, назначените терапии, изследванията и изписаните лекарства на пациентите.

Електронната регистрация на посещенията при лекар е следваща стъпка от пътната карта за реализирането на НЗИС и е от особено значение за електронното здравеопазване в България.

Вижте повече подробности във видеото.

Недостиг на специалисти в здравеопазването в различни направления отчитат от Регионалната здравна инспекция в Разград за миналата година.

Прогнозата за следващите 5 години е, че най-голяма потребност от специалисти ще има по акушерство и гинекология, педиатрия, хирургия и обща медицина.

Осигуреността с лекари в Разградска област е под средната за страната, сочи анализът на РЗИ. Само 7 от специалистите са под 35 години, като средната възраст на лекарите е близо 60 години. Недостигат специалисти по обща медицина, педиатрия, хирургия, нервни болести, анестезиология, реанимация и акушерство и гинекология. Няма лекари по определени специалности, като клинична имунология и токсикология и детска неврология и гастроентерология. Няма разкрити в областта специализирани практики по дентална медицина.

Налице е и дисбаланс в териториалното разпределение на лечебните заведения за извънболнична помощ в областта. От общо 207, над 60%, са в областния център, като в общините Лозница, Завет, Цар Калоян и Самуил няма разкрити подобни заведения. Дисбаланс се наблюдава и при специализираната медицинска помощ в областта. Лекарите със специалност са съсредоточени в Разград, Исперих и Кубрат, като на населението от останалите общини се налага да пътува, за да получи такава помощ.

Има недостиг и на инфекционисти, токсиколози и медицински паразитолози. В повечето случаи селата са обхванати от една или няколко общи практики, чиито лекари са с друго постоянно местоживеене.

Така медицинското обслужване на населението, през по-голямата част от денонощието, е поверено на фелдшери, наети от личните лекари.