За жителите на Търговище има едно много свято място, където всяка година на 29 януари и на 3 март се провеждат тържества с полагане на венци.

Там, по средата на градината зад църквата, се издига един монумент от гранит, на който е издълбана датата на Освобождението на Търговище от османско владичество. За историята на този внушителен камък, обаче, знаят малко хора в града.

Вече над 50 години този възпоменателен гранитен камък стои тук на тази поляна, а мястото е център на стария възрожденски квартал "Вароша". В този район преди Освобождението са извършени големи зверства над мирното население и са загинали най-много жители на тогавашният град Ески джумая.

"Малко известен факт всъщност в националната ни история, той е наречен от местното население "Малкият Батак". Наистина тук на това място се извършва едно поголовно избиване на мирно население, като са убити около 600 човека, като 125 са граждани на Търговище, другите са бежанци от съседните села и градчета, които са смятали да се спасят в тогавашният град Ески Джумая. Всъщност мястото, където са погребани тези жертви, не е това, на което се намираме, просто самият знак бележи тези събития.", разказва уредникът в Регионалния иторически музей Николай Ставрев.

Според статии в тогавашната местна преса, идеята за поставянето на този паметен знак е на скулптора Стоян Конаклиев, известен наш съгражданин, който докарва гранита от Витоша.

"Парчето гранит, което виждаме, е приблизително с размери 3 метра ширина и 2 метра височина, като той е открит през 1970 година по случай Освобождението на град Търговище, с голяма тържественост."

"На 17 януари 1970 година на свое заседание ИК на Градския общински народен съвет обсъжда поставянето на този паметник и откриването му на тържествен общоградски митинг. Решено е в неговите основи да се зазида списък на жертвите, да се поставят книгите на Панайот Дражев, Иван Халаджов, да се поставят юбилейните вестници за Никола Симов, Стефан Куцаров, вестници, отразяващи честванията през годините, и други документи, свързани с историята на града ни.", допълва началникът на Държавния архив в Търговище Дияна Петрова.

На мнозина посетители им прави впечатление разликата в датите на честването на Освобождението на града - 29 януари и на датата, която е издълбана на гранита.

"Това разминаване в честването преди години и сега отбелязването на деня на Освобождението на Търговище 29 януари се получава от механичното преминаване на датите от Юлианския към Грегорианския календар. За събитията през различните векове добавянето към дата на събитието за да се приравнят от единия стил към другия стил е различно, затова на събитията, случили са се през 19-ти век се добавят 12 дни, а не 13, и затова тази грешка вече е коригирана и празникът на деня се чества на дата на която се е случило Освобождението на града ни.", разказва още Дияна Петрова.

Още дълги години на това място малки и големи ще се прекланят пред паметта на загиналите за Освобождението на град Търговище, а заровеното под него ще пази спомена и ще разказва много и на идните поколения.

Всяка година на 29 януари и на 3 март жителите на град Търговище провеждат тържества с полагане на венци на едно много свято за тях място, наречено "Морената". Там, по средата на градината зад църквата се издига един монумент от гранит, на който е издълбана датата на Освобождението на града от османско владичество. Малцина обаче знаят за историята на този внушителен камък.

Тази година се навършват  50 години от поставянето на този възпоменателен гранитен камък. Намира се точно в централната част на поляната зад църквата и е център на сегашният квартал "Вароша". Точно на това място преди Освобождението са извършени големи зверства над мирното население и са загинали най-много жители на тогавашния град Ески Джумая.


СИНХРОН НИКОЛАЙ СТАВРЕВ, УРЕДНИК В РИМ ТЪРГОВИЩЕ –
Всъщност той не бележи мястото на тяхното погребение или общите гробове, които са били тогава направени, а всъщност е един символ на тези всички загинали по време на Освобождението на град Търговище. Именно и затова се решава това да е  мястото, в центъра на кв. "Вароша", където нашите съграждани да могат да се преклонят пред тези загинали.


На мнозина посетители на това място им прави впечатление разликата в датите на честването на Освобождението на града и на датата, която е издълбана на гранита.


СИНХРОН ДИЯНА ПЕТРОВА, НАЧАЛНИК НА ДЪРЖАВЕН АРХИВ ТЪРГОВИЩЕ –
Това разминаване в честването преди години и сега отбелязването на деня на Освобождението на Търговище 29 януари се получава от механичното преминаване на датите от Юлианския към Грегорианския календар. За събитията през различните векове добавянето към дата на събитието за да се приравнят от единия стил към другия стил е различно, затова на събитията, случили са се през 19-ти век се добавят 12 дни, а не 13, и затова тази грешка вече е коригирана и празникът на деня се чества на дата на която се е случило Освобождението на града ни.


В градския Държавен архив се съхраняват малък брой материали, свързани с историята на гранитния камък. На един от тях е решението на тогавашният Изпълнителен комитет на градския народен съвет.


СИНХРОН НИКОЛАЙ СТАВРЕВ, УРЕДНИК В РИМ ТЪРГОВИЩЕ –
Идеята за поставянето на този паметен знак според статия в търговищката преса принадлежи на скулптура Стоян Конаклиев, известен наш съгражданин, който взема този гранитен камък от Витоща. Този монолитен камък е с приблизителни размери 2 метра ширина и 3 метра височина.


СИНХРОН ДИЯНА ПЕТРОВА, НАЧАЛНИК НА ДЪРЖАВЕН АРХИВ ТЪРГОВИЩЕ –
На 17 януари 1970 година на свое заседание ИК на ГОНС обсъжда поставянето на този паметник и откриването му на тържествен общоградски митинг. Решено е в неговите основи да се зазида списък на жертвите, да се поставят книгите на Панайот Дражев, Иван Халаджов, да се поставят юбилейните вестници за Никола Симов, Стефан Куцаров, вестници, отразяващи честванията през годините, и други документи, свързани с историята на града ни.


Вече половин век гранитният монумент е мястото, където малки и големи се прекланят пред паметта на загиналите за Освобождението на град Търговище, а заровеното под него ще пази спомена и ще разказва още много и на идните поколения.