Макар и в гроб да слезе, Безсмъртни,

но разруши силата на ада,

и възкръсна като Победител, Христе Боже

(Кондак, гл. 8)

Възлюбени в Господа,

Вестта за Христовото Възкресение озарява и днес нашия свят и цялото творение, и сгрява всяко вярващо и устремено към Господа сърце. Църквата ликува, ликува и всеки от нас, които сме Господни, защото в Христовата смърт сме кръстени, а затова вярваме, че ще бъдем участници и в Неговата победа на смъртта (Рим. 6:3-5). Отново пасхалният поздрав ехти навсякъде около нас, а ангелското благовестие към жените-мироносици е отправено към цялото човечество: „защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна“ (Лука 24:5).

„Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта порази и на ония, които бяха в гробовете, дарува живот“ (Тропар на Пасха).

Този живот, който е не нашият временен, тукашен живот, а който е живот вечен и пълнота на живота, Господ е дарувал не само тогава – в деня на Своето Възкресение. Този живот, който Христос нарича живот „в изобилие“ (Иоан 19:10), е дял на всички вярващи в Него, във всяко време и на всяко място, както и Самият Той е засвидетелствал: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (Иоан 11:25). Този живот, който ние жадуваме и очакваме от Господа, е живот в пълнотата на светлината и на истината, на вярата и на познаването на Сина Божи (Еф. 4:13), и този именно живот е изгрял за всички веднъж и завинаги в мига на отвалянето на камъка от Гроба Господен.

Ето защо, независимо от всички трудни обстоятелства в нашия земен живот, независимо от цялата скръб и покруса, които преживяваме и на които ставаме свидетели днес навсякъде около нас, ние все пак не униваме както онези, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13). Скърбим и съпреживяваме всяко страдание, но не безутешно, а с вяра и с надежда за Живот вечен, защото знаем, че Бог е милостив и човеколюбив, и желае всеки от нас да се радва на пълнотата на живота, докле Сам Той изпълни „всичко във всичко“ (Еф. 1:23).

Обични в Господа братя и сестри,

От началото на настоящата година светът преживява тежкото изпитание на пандемията от непознат досега за човека и за медицинската наука смъртоносен вирус. Най-тежките дни на това изпитание преживяваме и днес – в деня на Христовото Възкресение, встъпвайки в светлите дни на Светлата седмица. Във всички тези обстоятелства ние, като вярващи, виждаме не само мъката и болката, които ни заливат от всички страни, но и знак и възможност за промяна в нашия живот – промяна към по-добро, към повече търсене и следване на Божията воля за света и всекиго от нас, да страним от онова, що е „от света“, и повече да търсим едното, което е потребно (Лука 10:42).

В тези дни на извънредни мерки срещу пандемията на изпитание беше поставена на първо място нашата любов към ближния: готовността и способността ни да жертваме онова, с което сме свикнали и обичаме, да ограничим движението и общуването си, за да спомогнем на медицинските специалисти в борбата им за победа над заразата и предотвратяване на ненужната, преждевременна смърт на мнозина човеци. Доколкото сме сторили и продължаваме да вършим всичко това, дотолкова днес ние сме Христови (срв. Мат. 25:34-40), но сме длъжни да бъдем отговорни, защото днес всичко зависи от нашата воля и мъдрост .

Божият мир и Неговата любов, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Христос воскресе!

"Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“

(Лука 2:14)

Възлюбени в Господа чеда на св. ни Църква,

Прославата, с която ангелското войнство възвестява Раждането на Богомладенеца, отново тържествува помежду ни, стопляйки нашите сърца с радостното удивление на всички, удостоили се, в този свят ден, да чуят нечуваното и да съзрат невижданото, ставайки съпричастни на въчовечаването на Божия Син. Защото сме свидетели как Този, Който е Син и Слово на Отца и „чрез Когото всичко е станало“ (Символ на вярата, 2), днес възприема пълнотата на човешката природа и влиза в света на човеците. И се ражда като Човек, и заживява сред нас, свидетелствайки за Божието благоволение към човека. Благоволение и мир, към които вече ще са призвани и самите човеци, в своите взаимни отношения и в отношенията си с Небето, понеже затова дойде Христос: „за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира“ (Лука 1:79).

Просветени от Него, от светлината, която „в мрака свети и мракът я не обзе“ (Иоан 1:4), ние повече не ще ходим в тъмнина, понеже сме „чеда на светлината“ (Еф. 5:8); чеда на нашия Небесен Отец, от които Той очаква „да отхвърлим… делата на мрака и да наденем оръжието на светлината“ (Рим. 13:12). Да бъдем достойни миротворци и вестители на Неговата свята воля за спасението на света и верни Господни свидетели, във всяко време и на всяко място. Тогава и радостта ни от посрещането на раждащия се днес Богомладенец ще бъде пълна, и ще поискаме да Му сторим място в нашите сърца, позволявайки Му да ни преобрази и да насочи стъпките ни по верния път към Царството Божие, което „Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (1 Кор. 2:9).

Нека светлият празник на пресветлото Христово Рождество бъде за всеки от нас повод за неподправена радост и за още по-дълбоко осъзнаване на собствената ни християнска и църковна идентичност, за богоподражателна любов в оделотворяване на християнското ни призвание. Нека донесеният от Богомладенеца мир бъде винаги с нас – в храмовете и домовете ни, но най-вече в нашите сърца, защото, както казва Сам Спасителят, „добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро“ (Мат. 12:35). Нека светлината на Христовото Рождество да сгрява душите ни и да просветлява мислите ни, за да бъдем верни Божии следовници и подражатели, защото днес Той се ражда заради нас и заради нашето спасение, за „да подири и спаси погиналото“ (Мат. 18:11).

Благодатта, мирът и спасението на раждащия се днес Богомладенец, и общението в Светия Дух бъдат с всички нас, амин!

Честито Рождество Христово!

Коледно приветствие на Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум.

Русенската епархия е в траур след загубата на трима свещеници.

Тази нощ при тежка катастрофа са загинали игуменът на Басарбовския скален манастир архимандрит Антоний, монахът в манастира отец Софроний и енорийският свещеник на селата Божичен и Нисово отец Венелин Попов.

Русенският митрополит Наум бе изключително разстроен от трагедията.

Тримата са се връщали от погребение на свещеник в Поморие, когато на пътя Варна – Русе край Разград колата им се ударила в дърво. Възникнал е пожар, при който всички са изгорели. 

От митрополията съобщиха, че все още не е ясно кога ще бъде опелото на тримата загинали свещеници. 

Двамата монаси ще бъдат погребани в двора на Басарбовския манастир, каквото приживе е било желанието им.