Граждани се събраха на протест пред сградата на Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, за да изразят недоволството си срещу новите цени на електрическата и топлинната енергия, предаде БГНЕС.

Началото на протеста съвпада с началото на закритото заседание на КЕВР, на което се очаква комисията да утвърди новите цени.

На 29 юни регулаторът вече окончателно реши природният газ да поскъпне с 10,81% от 1 юли, заради което се очаква топлинната енергия да поскъпне с около 7%, а токът – с над 2%. След края на закритото заседание се очаква да се проведе брифинг, на който решението на комисията ще бъде официално оповестено.

Протестиращите са подкрепени от членове и симпатизанти на градската организация на БСП - София, за което бяха призовани вчера от изпълнителното бюро на партията.

Изразяващите недоволството си граждани носят плакати с надпис "Убиват ни с тока, водата и парното" и питат: "И въздуха ли ще плащаме?". Те се противопоставят и на сделката за придобиването на активите на ЧЕЗ от фирмата "Инерком". "ЧЕЗ – на народа, не на шайката. Няма да плащаме на Гинка", гласят надписите на част от транспарантите.

Стотици майки на деца с увреждания от цялата страна се събраха на национален протест в София.

Основното им искане е личната помощ да се регламентира в отделен закон.

Майките са категорични, че не става дума само за пари, а за адекватни мерки от страна на държавата в няколко направления – личната помощ да бъде регламентирана в отделен закон, да има индивидуална оценка на потребностите, въз основа на която да се отпуска финансовото подпомагане и не ТЕЛК-овете да определят колко негоден е човек. 

На протеста по дължината на булевард "Цар освободител" беше разпънат 740-метров национален трибагреник донесен от Плевен.

Дсетеина майки на деца с увреждания в Русе подкрепиха исканията на националния протест. Повечето от тях нямат възможност да ходят на работа, тъй като постоянно се грижат постоянно за децата си.

Майки на деца с увреждания излизат на ефективен, "брутален" протест на 30 юли.

Те са недоволни от поправките в Закона за личната помощ, който не отразявал исканията им. Според омбудсмана Мая Манолова за хората с увреждания нищо не се променяло, тъй като текстовете възпроизвеждали на 70% действащия закон, като в немалка част ситуацията дори се влошавала.

"В текстовете на промените не е ясно как ще бъде оказвана тази индивидуална подкрепа, няма ясно изразени правила и критерии как ще се класират хората, не е ясен и съставът на комисията, която ще извършва оценките", коментира преди срещата Манолова.

Още по-притеснително било това, че подкрепата е в четири направления, които действат и в сегашния закон.

"... Помощ за адаптиране на жилище, за медицински изделия, финансова помощ и социални услуги, и в момента фигурират в настоящия закон. Нищо не се променя по отношение на помощните средства. Хората с увреждания настояват да получават помощни средства, а не определена сума", заяви още омбудсманът.

Днес поправките бяха обсъдени в Министерството на труда и социалната политика, в присъствието само на Мая Манолова. Екипите й са изчислили, че ще са необходими допълнително 105 млн. лева през 2019 година, за да се приложи Законът за личната помощ.

Втори ден продължава протестът на дребни търговци на горива срещу подготвяните промени в закона.

Вчера те бяха пред Народното събрание, но там не им обърнаха внимание и затова решиха днес да отидат пред сградата на Министерски съвет.

Дребният и средният бизнес в бранша се обяви против новия закон за търговия с нефт и продукти от нефтен произход, приет на първо четене от парламента в началото на месеца. С поправките се залага на засилени мерки, които да ограничат сивия сектор. Въвежда се регистрационен режим за фирмите, завишени банкови гаранции и наличие на солиден капитал. За големите дружества и собственици на складове за нефт и горива изискването е за минимум 3 млн. лв., за всяка бензиностанция ще се изисква по 20 хил. лв., а дистрибуторските фирми, които се занимават с пълнене на бутилки с втечнен газ - до 500 хил. лв.

Според търговците, в този си вид, законът за горивата ги обрича на фалит. Недоволните търговци са категорични, че ако поправките не бъдат изтеглени, имат готовност да блокират и границите.

Превозвачи от цялата страна излязоха на протест с камиони и автобуси срещу така нареченя закон "Макрон".

Те настояват да се отмененят ограниченията в пакет "Мобилност", които ги задължават на всеки 3 седмици да почиват 45 часа в България.

Близо 150 превозни средства се наредиха по булевард "Цариградско шосе" в София в най-дясната лента, за да не се образуват задръствания. Според превозвачите, ако пакетът с промени предложени от Еманюел Макрон бъде приет, това би означавало фалити в транспортния сектор.

"Протестът ни не е насочен към нашето правителство, протестът е насочен към евролидерите, за да видят мащаба на щетите, които могат да се причинят на българската икономика ако бъдат приети тези рестриктивни мерки. За първи път виждаме безпрецедентна подкрепа от всички в България и ние се радваме, че това беше припознато като защита на националния интерес. Зад нас застанаха премиерът, правителството, всички депутати, евродепутати, синдикатите ни подкрепиха, медиите. Това се случва за първи път в България", заяви изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев.

Шофьорите смятат, че пакет "Мобилност" цели бъгарските превозвачи да бъдат принудени да работят в западни фирми. Предложените от Макрон промени са пример за двоен стандарт смятат още те.

"Европейците винаги се опитват да налагат правила, които ние по-малките държави трябва да се съобразяваме с тях. В един момент трябва да работят само те, а нашите фирми да не работят в Европа, нали сме една държава все едно", коментира автобусният шофьор Иван Димитров.

По същото време и варненските превозвачи излязоха на протест. Около 30 тежкотоварни автомобила се наредиха на магистралата. Те също се обявиха против т. нар. закон "Макрон", който според тях, щял да доведе до фалит, както на международния, така и на автобусния транспорт.