Близо 2700 следствени преписки отчитат за миналата година от Окръжна прокуратура - Разград.

Новообразуваните са били около 2400, от които 46% са в Разградска районна прокуратура. От останалите близо 850 преписки, 610 са били в Исперих и 240 в Кубрат.

Отчетът за дейността показва, че решените следствени преписки за съдебния район са 2506, което е 94% от наблюдаваните. По 1476 от тях е постановен отказ да се образува досъдебно производство.

За една година в Окръжна прокуратура значително е намалял делът на решените инстанционни преписки, които са били 115. От тях потвърдените актове на районните прокуратури са над 76%.

През 2017 в Разградския съдебен район са наблюдавани общо 2472 досъдебни производства, в това число 1940 реално разследвани. Новообразуваните са 1353.

Сутринта бяха въведени ограничения за пътуване на тежкотоварни автомобили над 12 тона на територията на Разградска област. Освен това, забраната за ТИР-ове беше в сила и за основните пътни направления от Разград към Русе, Шумен, Търговище, Исперих и Попово. 

38 машини са почиствали пътищата през целия ден.

Без електричество са били 15 населени места – 8 села в община Самуил, 3 в община Исперих и 4 в община Лозница. Най-сериозна е била аварията при далекопровода край Ножарево, който е бил повреден поради паднали върху него дървета. Ток не е имало и в помпената станция край Малък Поровец и самото село.

В три населени места е било нарушено водоподаването – това са селата Китанчево и Конево в община Исперих и в част от Кубрат.

От Спешна помощ са реагирали на десетки повиквания, като всички са били обслужени без забавяне.

Поради липса на отопление в село Ясеновец е бил прекратен учебният процес. Часовете са били намалени в Дянково и Кубрат.

На заседанието на Постоянната комисия по бюджет и финанси бе обсъдена докладна записка с вносител кметът д-р Валентин Василев за приемане на бюджетна прогноза за периода 2019-2021 година на постъпленията от местни приходи и на разходите за местни дейности на Община Разград.

Те са планирани при спазване на приоритетите и потребностите на общността. Не е допуснато планиране на разходи, за които няма обезпечен финансов ресурс.

На комисията по бюджет и финанси беше обсъдена и докладна записка за одобряване на Годишен доклад за наблюдение на изпълнението на Общинския план за развитие на Разград за 2017. Целта е да се постигане ефективност на управление и ресурсно осигуряване на регионалното местно развитие.

Всички докладни, които бяха обсъдени на постоянните комисии, ще бъдат разгледани и гласувани на редовното заседание на Общинския съвет на 27 март, което телевизия КИС 13 ще предава НА ЖИВО от 13:30 часа.

Денят на театъра 27 март ще бъде отбелязан в Разград с премиерния музикално-танцов спектакъл "Ех, младост".

Той е подготвен от сцена "Назъм Хикмет" на Театрално-музикалния център. В представлението има синтез на изкуствата с участието на певци, музиканти и танцьори. Автор и режисьор е Елван Дечир.

Пред разградската публика ще бъдат представени фолклор и танци от различни области на Турция. "Ех, младост" показва живота в различните му проявления. Публиката ще види обичаите по размяна на пръстените на младите и изпращане в казарма, а една от основните теми в спектакъла е проблемът с гурбетчийството. Има покана представлението да се играе и в Турция.

Спектакълът "Ех, младост" не е единственото пролетно събитие в културния афиш на Театрално-музикалния център. На 25 март разградската филхармония "Проф. Димитър Ненов" ще представи  концерт-матине "Млади музикални дарования".

Ученици, преподаватели и историци беседваха в Разград на тема за развитието на България след Освобождението от османско владичество.

Домакин на събитието беше Регионална библиотека "Проф. Боян Пенев". 

Само за четвърт век след Освобождението от османско владичество, България се изгражда като държава от едно голо поле. Това каза преподавателят от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" проф. д.и.н. Милко Палангурски.

Въпреки, че за 25 години след освобождението се сменят 24 правителства, България успява да изгради боеспособна армия. В следосвобожденска България бързо се развива и образователната система, като в края на XIX век 44% от децата ходят на училище.