Дискусионна среща за подобряване транспортната свързаност между България и Румъния през Дунав мост се проведе в Русе.

Бяха набелязани мерки за облекчаване на тежкотоварния трафик през граничния пункт като намаляване на процедурите и пускането на фериботната линия Русе - Гюргево.

Въпросът за взаимната свързаност с Румъния е национален, а не на Община Русе, заяви кметът Пенчо Милков.

Според кмета, трябва много добре да се прецени кога да се извърши дългоочакваният ремонт на моста, което сериозно ще натовари съоръжението и ще затрудни и без друго засиления трафик.

Набелязани са мерки за намаляване на процедурите при преминаване на Дунав мост, за да се съкрати времето за изчакване.

Има сериозен проблем с пропускливостта през Дунав мост, заяви посланикът на България в Румъния Радко Влайков.

Според евродепутата Петър Витанов, трайното подобряване на трансграничната свързаност между България и Румъния минава през изграждането на още един мост при Русе, както и приемането на двете държави в "Шенген".

Дотогава обаче, и двете страни се надяват да бъде отворена фериботната линия между Русе и Гюргево, за облекчаване на трафика през Дунав мост.

Вижте повече по темата във видеото.

Партньорски форум събра онлайн представители на бизнеса и общинската администрация в Русе на 30 юни.

Поводът бе отчитането на резултатите от анкетно проучване сред различни по големина и сфера на дейност компании как взаимодействат с Общината по отношение на насърчаването на инвестициите и икономическото развитие на града.

Проучването бе част от проекта "Насърчаване на партньорското управление в сферата на местно икономическо развитие и подобряване на инвестиционната среда", финансиран от Оперативна програма "Добро управление" 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, изпълняван от Българо-румънска палата и Община Русе.

Целта на проекта е чрез подобряване на диалога и взаимодействието между местния бизнес и местната власт, да се подобри инвестиционната среда и бизнес климата в община Русе. По този начин да се стимулират растежът и икономическата активност в общината, а те от своя страна да се отразят върху заетостта, стандарта на живот и местната данъчна основа.

Екипът на Българо-румънска палата представи анализ на прилаганите политики и документи в сферата на местното икономическо развитие в Община Русе и вижданията на бизнеса как да се подобри взаимодействието му с местната власт при изпълнението и мониторинга на политики (планове и програми), свързани с местното икономическо развитие.

В анкетното проучване, проведено онлайн в периода януари-май 2023 г. се включиха 120 МСП и големите предприятия, развиващи дейности на територията на община Русе от 17 икономически сектори. Освен това представители на 20 компании дадоха по-задълбочени интервюта, като отговаряха на въпроси как да се подобри взаимодействието между тях и администрация и даваха препоръки за облекчаване на процеса.

Фирмите споделиха лични впечатления от възможностите за взаимодействие между тях и местната власт. Резултатите показват, че според близо половината от компаниите (45,8%) местната власт не полага достатъчни усилия в процеса на партньорство и сътрудничество, докато една трета (29,2%) са на точно обратното мнение. Близо 21% от представителите на бизнеса посочват, че регулярно получават информация за местни инициативи и имат възможност за изказват мнения и становища.

Част от изводите от анкетното проучване сред компаниите:

• взаимодействието между бизнеса и местната власт, често се изчерпва до информиране в процеса на идентификация на значими инфраструктурни проекти и формиране на политика;

• повечето от компаниите оценяват усилията на местната власт за установяване на партньорство и сътрудничество, като недостатъчно ефективни;

• значителна част от местния бизнес не познава или няма интерес да участва в процеса на формулиране на местната политика в сферите на икономическото развитие, инвестициите, местните данъци и такси и управлението на собствеността;

• като цяло, по-голяма част от предприятията проявяват неагажираност и демотивация за участие в процесите на формулиране и промени на местни политики;

За да бъдат преодолени предизвикателствата и трудностите при осъществяване на ефективно взаимодействие между администрацията и бизнеса, следва да се:

• изгради взаимно доверие между страните;

• намерят общи приоритети и допирни точки за засилване на сътрудничеството;

• изработят и прилагат работещи механизми за комуникация, в т.ч. да се подобри обратната връзка.

Целият анализ на резултатите вижте тук.

6 от 7 организации в националния съвет за тристранно сътрудничество подкрепиха проекта за държавен бюджет.

Това заяви министърът на финансите Асен Василев след края на срещата. Макар и не единодушно, бяха подкрепени и бюджетите на Националната здравна каса и Държавното обществено осигуряване.

От Асоциацията на индустриалния капитал не подкрепиха бюджета на държавното обществено осигуряване, тъй като не виждали там да са заложени реформи.

От КНСБ пък поискаха допълнителни средства за увеличаване на заплатите в някои държавни институции.

Вижте повече във видеото.

През следващата седмица се очаква да бъде първото заседание на Висшия съдебен съвет по процедурата за предсрочно освобождаване на главния прокурор.

Това каза днес министърът на правосъдието Крум Зарков.

Той участва в заседанието на правната комисия в Народното събрание. Там бе обсъдено въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор.

Според заместник-главния прокурор Красимира Филипова, предложените промени за разследване на главния прокурор са противоконституционни.

От Висшия адвокатски съвет пък изразиха принципно одобрение на законопроектите.

Вижте повече във видеото.

Община Разград ще проучи възможностите за разкриване на денонощна аптека.

Съгласно одобреното предложение, до 10 април кметът трябва да уведоми общинските съветници за резултата от проучването.

Първо беше разгледано предложението на ГЕРБ да има нощни дежурства по график на аптеките в града, за които Общината да им заплаща по 300 лева на вечер.

Общински съветници обаче изразиха несъгласие с предложението по финансовата му част, като подчертаха, че вариантът е скъп за възможностите на Общината. Затова беше предложено друго решение, с което кмета трябва да проучи различни варианти, с които в Разград е възможно да има нощна аптека.

От здравното министерство пък препоръчвали Общините да субсидират нощните дежурства в аптеките.

След продължителни разисквания, накрая беше прието предложението на Елка Неделчева и д-р Левент Апти с гласовете на 28 общински съветници.

Вижте повече от дебата в Общинския съвет във видеото.