Възпоменателна церемония по повод 140 години от смъртта на руската баронеса Юлия Вревская се проведе в Бяла.

Първо бяха поднесени венци и цветя на паметника й на площада до часовниковата кула в града. Там до 1907 година е бил гробът на баронесата, работила като милосърдна сестра в 48-ма военновременна болница в Бяла по време на Руско-турската освободителна война.

Юлия Вревская със собствени средства от продаден имот създала медико-санитарен отряд от 22-ма лекари и сестри. На 20 ноември 1877 пристига в 48-ма военновременна болница в Бяла. На следващия месец била командирована в превързочния пункт на XII армейски корпус в село Обретеник. Връщайки се в Бяла, Юлия Вревская не след дълго заболява от петнист тиф и умира на 5 февруари 1878 година. Погребват я край църквата в Бяла в униформа на милосърдна сестра, заедно с друга жертва на коварната болест - сестра Мария Неелова.

След поднасянето на веници и цветя, събитието продължи в салона на читалище "Трудолюбие – 1884". Кметът на община Бяла Димитър Славов изтъкна в словото си, че благородното дело на баронеса Юлия Вревская трябва да се помни и да служи и днес като пример за подражание. Във възпоменателното събитие участие взе и генералният консул на Руската федерация в Русе Андрей Громов.

По повод годишнината от смъртта на Юлия Вревская концерт изнесе представителният ансамбъл на Въоръжените сили на република България. С изпълнения се представиха и малчугани от детска градина "Стадиона" в Бяла.

Както всяка година, на 27 декември, в гробищен парк "Чародейка" в Русе близкии, приятели и бойни другари на Антон Петров почетоха паметта му.

Антон Петров и още четирима рейнджъри загинаха преди 13 години при терористична атака във военната база в иракския град Кербала.

С едноминутно мълчание и падане на колене присъстващите отдадоха своята почит към загиналите си колеги, а лелята на Антон – Нели Станчева, прочете стихотворение в памет на рейнджъра. 

В словото си бригаден генерал Явор Матеев, заяви, че името на офицерски кандидат Антон Петров остава записано със златни букви в историята на 68-а бригада. 

Майката на Антон – Иванка Петрова сподели, че се радват на факта, че колегите и бойните му другари не са го забравили. 

Накрая военни, близки и приятели  поднесоха венци и цветя на гроба на Антон.