Годината е 1962, когато се чества 200 годишнина от написването на "История Славянобългарская".

Тогава Светият синод излиза с решение да канонизира авторът й – Паисий за светец. 

Протоерей Васил Коев, тогавашен свещеноиконом и архиерейски наместник в Търговище, изпраща писмо до Варненско-Преславския митрополит Йосиф, с което иска разрешение за изографисването на Паисий като светец в местният храм, получава го, но при следното условие:

"Да бъде нарисуван така, че от целият му образ, дори от дрехите му, да лъха святост. Този образ не бива да бъде реалистично земен, а реалистично небесен, защото е заслужил Святост. Професор Никола Кожухаров рисува Св.Паисий в цял ръст не така, както го възпява Вазов и както го е рисувал Мърквичка, а в по-млада възраст.", разказва днешният архиерейски наместник ставрофорен иконом Славчо Проданов.

Авторът на "История Славянобългарская" е изобразен като част от вътрешното архитектурно пространство в храм "Св.Иван Рилски" в града.

Специалистите твърдят, че тук Паисий е изобразен в неговата реална възраст – 43 годишен, изографисването е извършено с темперни бои, с леко приглушаване на цветовете, за да съответства на времето в което е живял и работил той. Паисий е изрисуван от същият художник и в Светият синод, но:

"Образът, който проф. Кожухаров е дал в композицията в Светият синод и било по времето, когато Паисий е водел борба за написването на "История Славянобългарская" със своите немощи. Ние виждаме изображението на северната стена на светият Паисий Хилендарски в цял ръст със своето огнено слово на "История Славянобългарская" на фона на Хилендарският манастир.", разказва още ставрофорен иконом Славчо Проданов

Това, че Паисий е изобразен като светец за първи път в градския храм в Търговище е гордост за жителите му, които се прекланят пред делото му.

"Той е, знаем всички, е един от големите будители, които със своето слово са достигнали до съвестта на заспалите тогава българи за национално освобождение и за църковна независимост."

Храм "Св. Иван Рилски" в Търговище е известен и с това, че има уникален в православният свят иконостас от дърворезба и абсида.

Тук, през 1972 година, са погребани тленните останки на Северноамериканския и Австралийски митрополит Андрей, един от най-големите дарители на града.

108 тона метал са били изразходени за изсичането на 12 милиона монети от 2 лева. Заготовките на железните двулевки са изработени в монетния двор на Финалндия.Стойността на поръчката е близо 9 милиона лева без ДДС.

Монетите от 2 лева са с лика на Паисий Хилендарски, който е отпечатан и на банкнотите. Въпреки, че са доста по-скъпи от книжните пари за един и същ номинал, монетите имат много по-голямо обращение без да се повреждат. Новата монета е с тегло 9 грама и е 27 милиметра в диаметър, което я прави по-голяма и по-тежка от монетата от 1 лев. Железните двулевки вече започнаха да влизат в употреба, след като бяха пуснати в обращение на 7 декември.

Последната монета от 2 лева трябва да бъде изработена до края на 2018г. Това е и годината, в която България може да въведе еврото. Тогава новите двулевки, както и всички останали монети, ще се претопят.