Хиляди българи напуснали пределите на родината си преди много години, предават искрата на родолюбието на своите наследници в румънския град Търговище. Тъй като са побратимени с българския му съименник, в двата града от няколко години се провеждат срещи и прояви на различни нива.

Румънският град Търговище с население около 80 хиляди души е част от окръг Дъмбовица. Бил е столица на страната между 1396 и 1714 година.

В града има значително българско малцинство, занимаващо се основно със зеленчукопроизводство, като продукцията се продава най-вече в Букурещ. Същото това малцинство е запазило родния си език и вече от двайсет години не се страхува, че е потомък на българи, говори на архаичен разбираем майчин език, без много чуждици. В къщи се обръщат помежду си с българските имена, а официално същите са транскрипция на румънски.

Почти всички по-възрастни знаят защо преди години са им казвали, че са сърби, а не българи. Василе е един от многото тук, които имат десетки декари земя с оранжерии.

"Историята със сърбите из Румъния, когато турците са минавали през Румъния, искали да вземат сите българи назад в България, щото България беше под турците. Ама румънците, как да кажем, харесваха работата на българите, да не ги отпратят назад в България, им казаха, че са сърби, защото сърбите по онова враме нямаха работа с турците. Па така ни се остави у хората, че ние сме сърби, ама ние сме българи и ние между нази си приказваме, че сме българи, ама румънците ни викат сърби.", сподели той.

По-възрастните хора като бай Васил, по време на социалистическа Румъния са се страхували да се назоват, че са българи, макар и вкъщи да са общували на български с близките си.

"Не знаехме историята на България, не знаехме географията, не знаехме нищо от България, щото да не разсърдим официалите и нямахме правото да учим български и нещо за България, само слушахме песните по радиото, това беше за душата на нашите българи, връзката с България. Офицалите от България, когато дождаха тука, не трябваше да кажат, не трябваше да се срещнат с назе българе, срещахме се скришом така, че знаеме да говорим, ама не трябваше и тия да кажат, официалите, че има българи.", казва членът на ръководството на асоциация "Заедно" Василе Костаки.

"Ние имаме тука един квартал, дека сме 2000-2500 българе, старите знаят български сите, но децата не знаят толкова, в къщи каквото се говори, на улицата не смее да говори веке български. Па ние от Асоциацията това искаме, да не забравим езика и обичаите български. Ние мислим, че сме българе и там си делим корените, в България и искаме децата да ги водим в България, да видят от дека са дошли нашите родители, нашите стари.", сподели вицепрезидентът на Асоциацията Василе Гергу.

70-годишната баба Петрана има в къщата си отделна стаичка, където държи ръчно изработените от нея дрехи, кърпи, покривки и атрибути за коне. Горда и щастлива е, че на празници двете й внучки за пореден път ще облекат изработените от нея народни носии и ризи.

"Кърпа българска, българска, шита от мен! И оная, и оная, ризите 50 годин, 60 годин, сукманите от 60 годин, пък онова 3-4 годин по назад. Като беше булка, българска булка, я го правих това всичко. И майка Домнулул/Дева Мария/, това, това, и това за момичетата, това за коня!", емоционално показа какво е направила баба Петрана.

Бай Васил разказва, че преди години децата са научавали български най-вече от по-възрастните вкъщи, ако има такива. Но от две години към културния дом на българите в града има школа, където се учат да говорят на български език, предимно пак от по-възрастните.

"Учим децата, тия от малки, на български, тежко е, не знаят алфабета, започват с алфабета, па мислиме да харесват, да учат български, кажаме им – с бонбони, кажаме им, ще тръгнем в България, ще се срещнем там, а не да ни сраме, че сме българе, па не знаеме да говорим, щото в техните семейства не се говори български."

Кметът на Община Разград д-р Валентин Василев участва днес в събития, свързани със 100 години от гибелта на капитан Христо Бърдаров и почитане на войните от 19-ти Шуменски пехотен полк.

Официалното честване започна с панихида на площад "Възраждане", която отслужи отец Георги, а след нея бяха поднесени венци и цветя пред Военния паметник от градоначалника и председателя на Общински съвет - Разград Надежда Радославова, от народните представители Десислава Атанасова и Денчо Бояджиев, от Областния управител Гюнай Хюсмен и заместниците му, от родственици на капитан Бърдаров, от СОСЗР и др.

В 11:00 часа цветя бяха поднесени пред барелефа на националния герой, след което д-р Василев, Десислава Атанасова и Надежда Радославова участваха в среща в клуба на офицерите, на която присъстваха генерал Златан Стойков – председател на ЦС на СОСЗР, полковник Кирил Парапанов – секретар на централната контролна комисия на СОСЗР и членове на местната организация.

Кметът коментира важността от това да се провеждат подобни чествания, чрез които се възпитава младото поколение на уважение към историята. Д-р Василев отправи поздравителен адрес към близките на героя и към своите съграждани.

"Силни са личностите в нашата история, тежки са делата им, отговорен е заветът им… Разград помни и винаги ще почита младия, безстрашен офицер, участвал във всички битки с 19 пехотен Шуменски полк, показал мъжество и сила като командир на картечна рота.", подчерта градоначалникът на Разград в поздравителния си адрес.

Изложба "Военните паметници в област Разград" ще бъде показана в 4 общински центъра до края на октовмри.

За първи път тя беше представена в Разград миналата година.

Изложбата включва фотографии на над 100 войнишки паметника и паметни плочи в Разградско. Тя е организирана със съдействието на Областния съвет на Съюза на ветераните от войните в България и Областния съвет на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

Експозицията ще тръгне от Кубрат на 2 октовмри. Таблата със снимки ще бъдат подредени в читалище "Св. св. Кирил и Методий" до 6 октомври. От 9 до 13 октомври пък фотографиите ще бъдат изложени в читалище "Саморазвитие" в Завет, от 16 до 20 октомври – в читалище "Съзнание" в Исперих, от 23 до 27 октомври – в Разград. 

Експозицията се организира с цел отдаване на необходимата почит към саможертвата на загиналите за Свободата и Независимостта на България воини, опазване на културното наследство и възпитание на младото поколение в дух на родолюбие.

С поклонение пред паметника на поета-революционер в градския парк в Разград бе отбелязан Денят на Ботев и загиналите за Свободата на България.

Сред официалните лица присъстваха кметът д-р Валентин Василев, председателят на Общинския съвет Надежда Радославова, областният управител Манол Кившанов и представители на институции и патриотични организации.

Всички с едноминутно мълчание почетоха подвига на Ботев и паметта на знайните и незнайни герои, дали живота си за свободата и за независимостта на България.

Шестокласници и седмокласници от училище "Христо Ботев" пяха революционни песни. "Къде си вярна, ти любов народна" и "Край Босфора" огласиха парка в града.

Пред паметника на Христо Ботев бяха поднесени венци от местната администрация и Общинския съвет. 

Много граждани също поднесоха цветя в знак на признателност и почит към геройски загиналите за Свободата на България.