Политиците да намерят разум да съставят правителство, за да се вземат всички мерки за справяне с кризата.

Това призова в Русе президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Освен това, според него, е необходимо да се направи и актуализация на плана за възстановяване и устойчивост.

Вижте повече във видеото.

 

КНСБ проведе протестна акция в Русе в рамките на националната кампания за излизане от икономическата криза.

Основните искания на синдиката са повишаване на доходите и предприемане на мерки за овладяване на инфлацията.

От КНСБ настояват от 1 януари 2023 минималната заплата да стане 850 лева, а всички доходи да се увеличат средно с 12-13% през следващата година.

Българската икономика расте и пари за компенсации и ръст на доходите има, включително и за бюджетната сфера. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, който присъства на акцията в Русе.

По думите му е важно да продължат енергийните компенсации за бизнеса, тъй като чрез тях се подпомага запазването на работните места.

От КНСБ настояват също двойно да се увеличи размерът на плащанията към енергийно бедните, както и да се разшири обхватът на мярката.

Вижте повече за исканията на КНСБ във видеото.

Няма да има замразяване на минималната заплата до 2025 година.

Това заяви в Русе пред камерата на телевизия КИС 13 президентът на КНСБ Пламен Димитров.

По думите му не е вярна информацията, че сумата ще остане 710 лева и през следващите три години. Освен това, от синдиката продължават да настояват още от първи юли минималната работна заплата да стане 760 лева.

Объркването се получило от публикация на Министерството на финансите на средносрочната бюджетна прогноза от 2023 до 2025.

От КНСБ настояват също до края на мандата на правителството, размерът на минималната работна заплата до достигне т.нар. "заплата за издръжка". Според Пламен Димитров, по този начин ще се гарантира, че до 2025 година в България няма да има работещи бедни.

Вижте повече подробности във видеото.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров представи днес в Русе идеите на синдиката за промени в данъчната система.

Според Димитров така облагането ще стане по-справедливо, от което пък ще последва и стимулиране на потреблението.

„Данъчната система в България е дебалансирана, тъй като ¾ от данъчните приходи са от косвени данъци. Освен това се оказва, че хората плащат два пъти повече данък върху доходите, отколкото бизнесът плаща данък печалба.“ заяви Пламен Димитров.

Затова от КНСБ предлагат намаляване на косвените данъци, а за да се балансира системата фирмите да плащат поне толкова колкото и хората.

„Предлагаме да се придвижим към нормалния европейски формат. Обикновено косвените данъци и преките данъци са балансирани. Предлагаме трите данъка да станат „15,15,15“, т.е. 15% ДДС, 15% данък върху дохода с необлагаем минимум и 15% данък върху печалбата.“, поясни още Пламен Димитров.

Междувременно от КНСБ изразиха подкрепата си за предложението за премахване на подоходния критерий при детските добавки.

„От времето на НДСВ, когато се въведе този подоходен критерий, КНСБ е била против какъвто и да е подоходен тест.“, категоричен бе Димитров.

Около 23 милиарда лева от брутния вътрешен продукт на България се пада на сивата икономика.

Данните бяха изнесени от президента на КНСБ Пламен Димитров по време на конференция в София. Според него, в условията на COVID-19 се очаква този дял да нарасне.

Вижте подробностите във видеото.

Страница 1 от 2