Постановената от Районен съд – Русе присъда, с която ветовчанинът П. П. беше признат за виновен за помагач в измама, бе потвърдена от въззивната инстанция и влезе в законна сила.

През 2019 г. неустановени в хода на разследването лица се установили в Румъния, закупили предплатени СИМ карти с нерегистрирани данни за собственика им и набирали произволни номера в България, възбуждайки заблуждение, че се обажда полицейски служител и иска съдействие за залавянето на престъпници, извършващи "телефонни" измами. На 02 октомври 2019 г. около 18:49 часа позвънили на русенката Й. Г., която задържали на телефона няколко часа.

Успоредно с това се свързали и с подсъдимия П. П., от когото поискали да отиде на адреса на жертвата и да вземе пакет с пари, за което щял да получи 150 лв.

Около 21:40 часа пострадалата хвърлила през терасата на жилището си 36600 евро, поставени в пластмасова розова чанта.

Ветовчанинът вече бил пристигнал на мястото, видял действията на жената, взел парите, прибрал за себе си 100 евро от тях, а останалите поставил до табелата за край на гр. Русе до магазин "Джъмбо", както му наредили неизвестните лица.

Три месеца по-късно при извършване на претърсване в жилището на подсъдимия бил открит и иззет мобилния му телефон, а изготвената впоследствие съдебно-техническа експертиза документирала записаното в паметта му съдържание на входяща и изходяща кореспонденция и текстови съобщения.

В заседанието пред Районен съд – Русе П. П. признал деянието и поискал делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. При това положение съдът е длъжен да намали наказанието с 1/3 и след редуцирането на първоначално определения размер от една година и шест месеца лишаване от свобода, на подсъдимия било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим.

Иззетият мобилен телефон бил отнет в полза на държавата като вещ послужила за извършване на престъплението.

П. П. обжалвал тази присъда и поискал тя да бъде изменена само в частта относно изтърпяването на наказанието, като бъде приложен института на условното осъждане. Той считал, че предвид чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, младата му възраст и полагането на общественополезен труд, не било необходимо изолирането му в затворническо заведение, където да изтърпи ефективно наложеното наказание.

Въззивните магистрати не са споделили тези аргументи, а са счели, че присъдата на Районен съд – Русе е законосъобразна и справедлива.

Те са отбелязали, че и до момента подсъдимият не е разкрил съучастниците си и не е възстановена никаква част от причинените вреди.

Въпреки, че не бил провел непосредствено измамливите действия по отношение на пострадала, именно П. П. е довършил престъплението. Според съда, това го е охарактеризирало като личност с относително висока степен на обществена опасност, за поправянето и превъзпитанието на която е недостатъчно снизходителното наказание, за което е настоявала защитата.

Присъдата на Районен съд – Русе вече е окончателна.