Засега бившият вицепремиер Ивайло Калфин не обмисля да се кандидатира за президент.

В Русе той каза, че за да стане това трябва да се вземат предвид много фактори, които не назова.

Ивайло Калфин е категоричен, че е подал оставка, заради липсата на промяна в някои политики на правителството.

По отношение на спряганите имена за нов социален министър, Ивайло Калфин изрази надеждата си за приемственост в социалната политика.

В Русе Ивайло Калфин стана 43-ят Доктор хонорис кауза на Русенския университет. Официалните знаци на титлата му бяха връчени от ректора проф. д-р Велизара Пенчева.

Президентът Румен Радев присъства на откриването на производствена и складова база за мека мебел в град Попово.

Инвестицията е за 4,5 милиона лева, изградена е за 7 месеца и е на мястото на съществуващите преди това сгради.

Първоначално тук ще работят 90 души, като до една година назначените служители трябва да достигнат до 170. Заводът е построен без средства от европрограми.

Това е третото предприятие на инвеститора. Общо в тях работят над 550 души, като продукцията, освен на вътрешния пазар, се изнася в 11 държави.

На откриването, президентът в своето слово подчерта, че чуждите инвестици в България през миналата година са 700 млн. лв., а през първата половина на тази са едва 400млн лв. Затова трябва да подкрепяме българския инвеститор.

"Докато чуждият инвеститор моге да направи така, че да плаща данъците и печалба основно в чужбина, то българският инвеститор оставя своите данъци тук. Затова трябва да се обърнем към нашите инвеститори, да ги подкрепяме, да ги аплодираме, да търсям по-добри условия та, че те наистина да инвестират в Бългапия, по – особено тук, в производството. Затова и днес съм тук, да подкрепя вашите усилия, усилията на г-н Илиев и куража да се инвестира , да се работи денонощна, така че в България да имаме повече такива примери.", каза държавният глава днес в Попово.

В Разградска област най-много гласове за президент е получил Пламен Орешарски.

Това стана ясно след обработените протоколи от всичките 202 секции на територията на областта. От Районната избирателна комисия обявиха, че за издигнатия от Инициативен комитет и подкрепен от ДПС кандидат за президент за гласували над 17 500 човека, което прави близо 27,7%. 

На второ място в Област Рагзрад с 13 300 гласа или 21 на сто е кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева, а издигнатият от Инициативен комитет и подкрепен от БСП Румен Радев е на трета позиция с близо 9100 гласа. Четвърти е Веселин Марешки, пети е кандидатът на „Обединените патриоти“ Красимир Каракачанов, а след него се нарежда квадратчето „Не подкрепям никого“ с близо 3000 гласа.

Общо в Област Разград са гласували 65 600 души, което съответства на избирателна активност от 47,61% при избора за президент и вицепрезидент.

Недействителните гласове са малко над 2300. Машинно са гласували 1049 избиратели, но действителните гласове са 971.

Президентът на България Румен Радев е на официално посещение в Словакия.

Той беше посрещнат с тържествена церемония пред Президентския дворец в Братислава.

Акценти в срещата му със словашкия държавен глава бяха мигрантската криза, борбата с корупцията и възможностите за задълбочаване на икономическото сътрудничество между двете страни.

Според Румен Радев охраната на външните граници трябва да се засили. Двамата бяха единодушни, че има нужда от единно решение по отношение на бежанската криза.

Върховенството на закона беше друга тема от разговорите на двамата държавни глави. По думите на президента Радев, както обществото в България, така и в Словакия има интерес от установяване на високи антикорупционни практики.

По време на срещата бяха обсъдени и възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между двете страни в сферите на автомобилостроенето, туризма, информационните технологии и енергетиката.

Държавният глава Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова отчетоха първата година от мандата си.

За този период, са обнародвани 86 закона, като на 5 от тях е било наложено вето. По време на отчета си, президентът засегна много теми, сред които сигурността и отбраната, корупцията, външната политика и свободата на словото.

Той обърна особено внимание на сектор сигурност, който според него е в критично състояние.

"Посветих немалка част от работата си на сектор сигурност, който е в критично състояние. На КСНС се постигна важен консенсус около интегрираното развитие на сектора, ускоряване на модернизацията, по-добри условия за личния състав. Тенденциозно сформираната комисия за нов изтребител блокира цялостния процес на модернизация на въоръжените сили. Министерството на отбраната беше принудено да налива ресурси в техника, която няма отбранителни способности. Така положението е още по-тежко нито нова, нито стара ремонтирана техника. Проблемите на личен състав остават нерешени. Постигнатото от министъра на отбраната увеличение на заплатите се разминава с очакваното.", заяви Румен Радев.

Румен Радев не пропусна да засегне и темата с Инстанбулската конвенция. Според него тя не трябва да бъде ратифицирана в този момент.

"Не е моментът да ратифицираме Истанбулската конвенция. Има много по-важни теми - корупция, престъпност и демографска катастрофа. Ние изчезваме като нация. Тази конвенция не трябва да се използва като параван, за да отвличаме вниманието на хората. Приемането на конвенцията без работещи закони няма да свърши работа", заяви държавният глава.

Под въпрос е едно фундаментално демократично право – свободата на словото, каза още в отчета си Румен Радев.

"Парламентарната република атрофира, парламентът се превръща все повече в нотариат, който подпечатва указите на правителството. Когато най-висшият орган на държавата отслабва, отслабват всички институции", категоричен бе президентът.

Вицепрезидентът Илияна Йотова пък отчете, че за една година се е срещнала с българските  общности в 10 страни. Освен това стана ясно, че през изминалата година са били издадени 3380 български паспорта.

"Първата и най-важната цел, която си поставих през изминалата година, да разговарям с колкото е възможно повече българи у нас и в чужбина.", заяви Йотова.

Тя заяви още че за една година в комисията за помилванията са подадени 577 молби като са издадени 7 указа.