Само за два часа и половина жегата в столицата взе четири жертви.

От Центъра за спешна медицинска помощ в София съобщават, че по-късно през деня е имало и пета.

През последните два дни 18 удши са потърсили помощ в „Пирогов“  заради високите температури. Хората се оплаквали от хипертония, хипотония и колапс, като е имало и случай на инфаркт.

Днес е пикът на горещата вълна, която е обхванала България. Максималните температури ще бъдат между 39 и 44 градуса.

Обявен е червен код за опасно високи температури в 17 области – Пловдив, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Шумен, Хасково, Пазарджик, Враца, Велико Търново, Ямбол, Търговище, Разград, Ловеч, Габрово, Монтана и Силистра. За останалите отлбасти е обявен оранжев код.

За София максималните температури ще са 39 градуса, за Пловдив 41 градуса, във Варна и Бургас ще са съответно 32 и 34 градуса.

Русе традиционно ще е едно от най-топлите места в страната. Живакът на термометрите вече скочи до 42 градуса. Във Велико Търново максималната температура ще бъде 40 градуса, а в Разград и Търговище съответно 41 и 39 градуса.

Лекарите от Спешна помощ в цялата страна апелират хората да си стоят в домовете си, да пият много течности и да не употребяват алкохол.

Народното събрание прие окончателно мащабните промени в Административнопроцесуалния кодекс.

Целта е да се облекчи дейността на Върховния административен съд и да се изравни натовареността на останалите 28 съдилища в страната.

Според народния представител Пенчо Милков има немалко текстове, които нарушават правата на гражданите. Като пример той дава премахването на втората инстанция при оспорванията в 18 закона. Друг голям проблем бил 14-кратното увеличение на таксите на касационните дела, като според Пенчо Милков те са променени немотивирано.

Според народния представител добра промяна е това, че оспорването на актовете на агенцията за приходите ще се гледа по 28-те административни съдилища в страната, а не където е Териториалната дирекция на НАП.

Пенчо Милков смята също, че спорните текстове в Административнопроцесуалния кодекс трябва да бъдат оспорени в конституционния съд или върху тях да бъде наложено президентско вето.

105 милиона лева евросредства ще бъдат инвестирани в дигитализацията на образованието от предучилищна възраст до 12-ти клас до края на 2020.

Финансирането ще бъде насочено към въвеждане на електронни учебници и за преподавателите, които ще бъдат обучени да създават дигитално учебно съдържание и да си служат с новите технологии.

Бенефициент по програмата ще бъде Министерството на образованието и науката, съобщиха от Oбластния информационен център в Русе. Процедурата вече е била одобрена от Комитета за наблюдение на оперативната програма преди една седмица.

Дигитализацията на образованието ще обхване предучилищна възраст до 12-ти клас. Предполага се, че изпълнението на тази програма ще се използва като основа за въвеждане на електронни бележници и дневници.

По покана на държавния глава Румен Радев, на официално посещение в България пристигна президентът на Австрия Александър Ван дер Белен.

На площад "Св. Александър Невски" се състоя церемонията по официалното посрещане на австрийския президент. Александър Ван дер Белен положи венец пред паметника на Незнайния войн, след което двамата с Румен Радев се оттеглиха към "Дондуков" 2. Те обсъдиха важни теми от европейския дневен ред, сред които и общата политика за сигурност и отбрана.

"Обсъдихме общата политика за сигурност и отбрана, сътрудничество, европейският фонд за отбрана, както и нови механизми за повишена сигурност. Говорихме и за предизвикателствата на мигрантската криза, необходимостта от реформа на Общата европейска система за убежища, перспективата на кохезионната политика след 2020 г., Дунавската стратегия и перспективата на държавите от Дунавския регион.", заяви на брифинг след срещата Румен Радев.

Алекаснадър Ван дер Белен заяви, че Австрия и България са стратегически партньори по много теми, включително и по приоритетите на председателство на Съвета на Европейския съюз, което Австрия ще поеме.

"Например що се отнася до стратегията, свързана със Западните Балкани. Силно се надявам, че срещата на върха в София през май наистина ще доведе до напредък. Що се отнася до приемането на България в Шенген, ние оценяваме усилията на България, свързани със защитата на външната граница на ЕС и се надяваме, че всички тези усилия ще получат съответното признание", подчерта австрийският президент.

Двамата обсъдиха и възможностите, които предоставя Дунавската стратегия за развитие на регионите.

"Обединихме се около това, че стратегията трябва да намери своето възраждане, тъй като тя е важна не само за държавите от този регион, но и за България, тъй като тук се намират най-малко развитите региони. И наш национален приоритет е да търсим механизми за тяхното развитие", категоричен бе Радев.

Австрийският президент се срещна и с минисър-председателя Бойко Борисов. Те обсъдиха обстановката на Балканите и перспективата пред страните от региона за постигане на стабилност, транспортна и дигитална свързаност и икономически растеж.

Утре Александър Ван дер Белен и Румен Радев, заедно с румънския президент Клаус Йоханис ще бъдат в Русе, за да участват в международна конференция посветена на устойчивото развитие на Дунавския регион.

Разследват 7 здравни заведения в страната за безстопанственост.

Това са "Пирогов" и болниците в Попово, Бургас, Благоевград, Русе, Велико Търново и Кърджали.

Досъдебните производства са образувани от Софийска градска прокуратура във връзка с извършена проверка за финансовото състояние на болничните заведения. Припомняме, че тя бе разпоредена през октомври миналата година от главният прокурор Сотир Цацаров и обхвана всички болници, в които участието на държавата или общината е повече от 50%.

Говорителят на главният прокурор Румяна Арнаудова съобщи също, че част от договорите, които се разследвата в момента се отнасят до т.н. практика болница в болницата.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев увери, че засега няма болница, която да бъде в състояние на фалит. 

"Направихме оздравителни планове на всички болници и най-вече на най-тежките болници, които се изпълняват. С всеки месец финансовото им положение се подобрява", категоричен бе Ананиев.

Според него обаче причината 7-те болници да не вървят добре е че през последните 10 години никой не им е обърнал внимание.

"От 10 години назад "са тръгнали по нанадолнището" и никой не им е обърнал внимание. Сега, когато са стигнали в това критично положение, трябва да се оздравяват. За съжаление това ми се падна на мен като чест", допълни още здравният министър.

На този етап не се обмисля смяна на директори на болници, обвинени в безстопанственост. Окончателният доклад за всички здравни заведения на територията на страната се очакват до края на март.