Семейство от търговищкото село Руец отпразнува 20 години съвместен живот и граждански брак с необикновена сватба.

Тържеството се състоя на поляната край селото, като условието към присъстващите бе да са облечени в народни носии.

Двамата съпрузи се запознават преди 20 години и след дълги увещавания, решават да се женят, като сключват и граждански брак. Божанка сега работи като учител по практика в гимназия по хранително-вкусови технологии, а Петър в месокомбинат в града.

Имат дъщеря Мария, която е на 15 години. Тя твърдо е решила след време и нейната сватба да протече по подобен начин – младоженците и всички присъстващи да са облечени в народни носии.

Малко младоженци могат да се похвалят със "стари" кумове на първата сватба и "млади" на сегашната. Разбира се, на кума и кумата питието винаги им нагарча, а "горчивото" е под зоркото око на Баба Дешка, поканена специално за сватбата. 

Тържеството продължи с венчавка в отремонтирания селски храм, а във веселието до късните часове на нощта взеха участие много местни фолклорни състави.

Вижте повече във видеото.

На днешния 14 февруари млада двойка от Русе реши да засвидетелства любовта си като сключи брак в най-романтичния ден от годината.

В присъствието на приятели и роднини, Евгения и Велислав си обещаха да са заедно в болест и здраве. Вълнението на младоженците бе допълнено от факта, че ги венча лично кметът на Русе Пенчо Милков.

"Днешният ден изгражда между вас връзка, подобна на кораб, на който ще тръгнете заедно на далечно пътешествие. Пътувайте, за да постигнете мечтите си, уважавайте се и се почитайте. Вашата венчавка е празник, но и отговорност - към обществото и към децата, които ще отгледате и възпитате. Уважавайте вашите родители, оби чайте ги и ги уважавайте, продължете ги, почерпете всичко от техния опит", каза кметът на младоженците и обяви бракът им за сключен.

Документи за сключване на брак на този ден са били подадени от общо 4 двойки. За едната от тях денят ще остане специален и заради човека провел церемонията по тяхната венчавка.

След церемонията по бракосъчетание, младите споделиха своите емоции от този толкова специален за тях ден:

Сватбените ритуали на една от най-малките и най-старите етнографски групи по нашите земи – капанците, е събрал в новия си тематично-сюжетен спектакъл "Дор три сита копринени" Капанският ансамбъл – Разград.

Постановката, дело на директора на формацията Светослав Митев, проследява хронологията на едно от най-важните събития в живота на семейството – задомяването на порасналото дете. Празникът на младостта и любовта е подкрепен и от възрастните в името на новия живот. Всички задължителни ритуали – засевките в къщата на момичето, бръсненето на младоженеца, поканването на кръстника, прибулването на младоженката, даряването на свекър и свекърва имат своето място в спектакъла с идеята и посланието "Да докоснем миналото, да го изживеем в настоящето и да го предадем на бъдещето!".

Създаването на новото семейство се отпразнува от всички с кръшни хора на мегдана, а вихърът понася младоженците в ритъма на влюбените им сърцa.

Постановката ще може да бъде видяна в Русе, в голямата зала на Доходното здание, на 16 май от 19.00 часа. Билети могат да се закупят на касата на Доходното здание.

На Ивановден в търговищкото село Алваново по традиция се къпят младите зетьове. В историята на селото обичаят е описан още преди едни век, но през последните години беше позабравен и не се изпълняваше, а тази година кандидатите бяха двама.

Валентин и Ирена през месец юни ще вдигат сватба. Тогава той ще облече костюм, а тя - бяла рокля. Преди това обаче бъдещите съпрузи сложиха народни носии, за да възстановят един от уникалните местни обичаи - "къпане на зетьове". Деница и Валентин пък са вече младо семейство от няколко месеца. Кумове са им били бъдещото младо семейство – Ирена и Валентин.

Първо за здраве и плодовитост се къпе младата невеста. Залавянето на зетьовете пък се превърна в истински екшън. Те първо се опитаха да се скрият в обора, но младите ергени бързо ги откриха и ги заведоха до крайната цел - селската чешма. Там те бяха потопен във всяко корито с ледена вода, а на края хвърлени в големите, пригодени за целта места.

Празникът продължи на селския мегдан с хора и греяно вино.