България и Румъния остават извън Шенген.

Днес кандидатурите на двете държави бяха блокирани от Съвета на Европейския съюз по вътрешни работи и правосъдие, като отказа да подкрепи решението за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство.

25 от 27-те министри на Европейския съюз подкрепиха България и Румъния, а Австрия и Нидерландия гласуваха против. Малко по-рано пък беше одобрено присъединяването на Хърватия към Шенгенското пространство.

Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон бе категорична след гласуването, че България заслужава да бъде пълноправен член на "Шенген". Тя обеща, че ще положи всички усилия в рамките на своя мандат за положителна развръзка по темата, и то още през следващите две години.

Въпросът за приемането на България в "Шенген" беше политически, заяви министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев, който бе българският представител в Брюксел по време на Съвета днес. Той заяви също, че предстоят още разговори, които ще приключат до края на годината.

Демерджиев изрази увереност, че в рамките на следващата година България ще постигне положителен резултат за "Шенген".

Вижте повече по темата във видеото.

С кръгла маса на тема "Висше образование. Акредитационна система. Предприемачество" започват паралелните събития в рамките на Годишната научна конференция на Русенския университет.

В кръглата маса участва заместник-началникът на отдел "Иновации" в Европейската комисия - Георги Димитров.

Представители на академичната общност дискутираха ключовите национални възможности в системата за висше образование по отношение на седемте области на онлайн инструмента за самооценка за иновации и предприемачество. Русенският университет е сред пилотните висши училища, които се включиха в проекта, иницииран от Европейската комисия.

Георги Димитров съобщи, че през следващата година Русенският университет ще бъде домакин на голям международен форум в рамките на европредседателството.

Той заяви още, че след 2020 година европейското финансиране ще бъде насочено към иновации, предприемачество, промяна на институционалната и организационната култура в образованието, лидерство и инициатива.

Министър-председателят Бойко Борисов представи резултатите от българското европредседателство в Европейския парламент в Страсбург.

Той подчерта, че акценти в работата през последните шест месеца са били свързаността на региона, вътрешната и външната сигурност и подобряването на шенгенската информационна система. Безспорно най-големият успех на българското председателство на Съвета на Европейския съюз са Западните Балкани, категоричен бе още Борисов.

"Постигнахме 45 споразумения с ЕП от 105, които наследихме, още толкова затворихме в съвета. Постигнахме голям напредък. Най-големият успех е европейската перспектива за присъединяването на Западните Балкани. Не може да има мир и просперитет на континента, докато цяла Европа не бъде обединена.", посочи Борисов.

В същото време според президента Румен Радев оценките за доброто представяне на България не трябва да заблуждават.

 "Аз искам да използвам случая и да благодаря на всички наши сънародници, които вложиха усилия в организацията. В логистичен план нашата администрация реши проблемите и беше на висотата на отговорностите. Получихме и стандартните за всяко европейско председателство комплименти, но те не трябва да ни заблуждават. Състоянието на Съюза в момента е такова, че Брюксел може да си позволи само положителни самооценки.", категоричен бе държавният глава.

Българският премиер подчерта, че усилията на страната ни са довели до реални резултати и посочи като пример Срещата на върха в София на 17 май, която помогна на Атина и Скопие да разрешат спора за името.

Днес и утре в София се провежда среща на върха между Европейския съюз и Западните Балкани.

Ще бъде обсъдена темата с присъединяването на страните от региона към Европейския съюз.

"Европа има нужда от Западните Балкани и те се нуждаят от Европа. Ясно е, че това е тяхната европейска перспектива. Що се отнася обаче до разширението на съюза, това не е идея, на която много се радват в Европа. Проблемът е, че няма яснота накъде отива Европейският съюз. Сега е моментът да решим това. Искам да кажа също, че Турция не може да стане член на ЕС, тъй като Кюрдският регион не е част от Европа. Ако и това заявим категорично, ще има готовност да се включат и Западните Балкани", заяви днес в София председателят на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент Манфред Вебер.

"Необходимо е взаимният ангажимент на Европейския съюз и Западните Балкани към реформи да се продължи. Изключителн ео важно да не се загуби темпото в усилията за приобщаването на региона към европейските ценности и практики и ще разчита за това и на Хърватия. Благодарен съм на колегите от всички политически партии от целия ЕС включително и на колегите от Западните Балкани че всички са тук. Това е успех за България.", категоричен бе премиерът Бойко Борисов след среща с хърватския премиер.

Той се срещна и с председателя на Европейския парламент Антонио Таяни. Той потвърди ангажимента си да подкрепя европейската перспектива на държавите от Западните Балкани, да насърчава диалога между тях и провеждането на необходимите реформи. Таяни поздрави българския премиер за успешното провеждане на председателството и приветства работата на България за фокусиране на вниманието върху Западните Балкани.

Борисов подчерта, че разчита на подкрепата на Европейския парламент темата за развитието на страните от региона да остане сред приоритетните политики и след края на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

България има четири приоритета по време на председателството на Съвета на европейския съюз.

Това каза в европарламента в Страсбург министър-председателят Бойко Борисов. 

"Четири са нашите основни приоритета – бъдещето на младите хора в Европа, Западните Балкани и свързаността в региона, сигурна и стабилна Европа и дигиталните умения. Ако ние не го направим, интересът, който има Русия, Турция, Китай ще го направят, защото имат интереси на Балканите", категоричен бе Борисов.

Бойко Борисов каза още, че ще се работи и по въпроса с разпределението на мигрантите в ЕС.

"Има няколко държави, в които са струпани много мигранти, други, които не искат да приемат такива, и трета група – Италия, Гърция и България – които са на границата. Трябва да се направят сигурни центрове, близо до военните конфликти, за да могат след това хората да се върнат по своите родни места и да участват в тяхното възстановяване. Икономическите мигранти трябва да бъдат допускани до там, където има нужда от тях. Това са моите предложения по този проблем", каза още Борисов пред Европейския парламент

Премиерът Борисов също така подчерта важността на единната отбранителна и енергийна политика за бъдещето на Евросъюза.