Между 07 септември и 08 септември специалистите на Регионален исторически музей – Русе ще вземат участие в Мамут фест в Кикинда, Сърбия.

Директорът на музея, проф. Николай Ненов, уредниците от отдел "Природа" към РИМ – Русе, Венцеслав Петков и Мая Кубратова, и музейните педагози Магдалена Трифонова и Виктория Друмева, ще представят колекция фосили на хоботни бозайници от колекцията на отдел природа. Тази колекция е една от най-големите в България. Събирана през 60-те години на ХХ век от Михаил Халваджиев, който е първият уредник в отдел "Природа" към Русенския музей, тя е известна с неговото име.

Изложбата "Гиганти във времето", която представя колекцията, се състои от 8 информационни табла, разказващи еволюцията на мастодонтите и мамутите на Балканите. Новост в представянето на изложби е тактилността. Пред три от таблата, показващи последните мамути, живели на Балканите, ще има бронзови фигури на тези бозайници, които посетителите ще могат да докоснат. Включено е и копие на зъб на мамут. Чрез докосването посетителите ще придобият представа за формите на тези бозайници. Фигурите и копието на зъб са изработени от известният русенски скулптор Даниел Кънчев (консерватор – реставратор към РИМ – Русе).

След приключването на феста фигурите ще бъдат експонирани в Екомузей с аквариум. В рамките на Мамут феста ще бъде представен и игрови модул, наречен "Топка, гипс и портокал". В него музейните педагози и уредниците от Екомузей с аквариум заедно с децата ще изработят отливки на изчезнали животни. Ще играят и образователната игра "Кашонобол", която ще ги научи с какво са се хранили различни праисторически животни. Ще бъде представена и друга игра на децата – "Биопринт", която се състои в направата на отпечатъци върху хартия, с помощта на естествени продукти (картоф, портокал).

Пред сръбската публика ще бъде представена специално създадена за Екомузей с аквариум интерактивна игра, както и 3D пъзел на мамут.

Тъй като изнасянето на автентични фондови единици е трудно, уредниците залагат на дейности и предмети, които предизвикват интерес у публиката за посещение на Регионален исторически музей – Русе.

Университетската автономия и свобода бе обсъдена на годишната конференция на Европейската университетска асоциация в Норвегия.

На нея участие взеха и представители на Русенския университет. На престижния международен форум присъстваха ректорът на висшето училище проф. д-р Велизара Пенчева, председателят на Общото събрание на РУ чл.-кор. проф. дтн. Христо Белоев и заместник-ректорът по международно сътрудничество проф. Юлиана Попова.

По думите на проф. Белоев, дебатът по темата е бил предизвикан заради забелязващата се тенденция на намеса на националните правителства в университетската автономия и академична свобода.

Други теми в годишната конференция са били още сътрудничеството с университети във Великобритания заради Брекзит, както и съдържанието на нов Европейския кодекс за почтеност при научните изследвания.

Русенският университет е активен член на 6 международни организации, като в някои от тях е единствен представител от България. От тази година висшето училище е и член на Университетската агенция на  франкофонията. Това дава перспективи за сътрудничество с повече от 800 университета в света.

Българската академия на науките се включва в установяването на източниците на обгазяване в Русе.

По инициатива на областния управител Стефко Бурджиев е сформирана междуведомствена работна група за обследване на производствените мощности на потенциални замърсители на въздуха. Те ще посетят източната индустриална зона.

Очаква се след инспекциите на обектите, да бъдат събрани достатъчно данни за източниците на замърсяване в Русе и района. 

Докладът на работната група трябва да бъде предоставен на областния управител в срок до пети ноември.

Започна годишната научна конференция на Русенския университет.

В нея участват представители от над 20 държави от Европа и Азия. Специален гост на конференцията е председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. Неговият доклад е за предизивкателствата пред българските учени.

Според академик Воденичаров, това дали ще има добри учени в България е свързано и с обучението в университетите. Той смята, че за да се повиши качеството, трябва да се премахне практиката парите да следват студента.

Утре научната конференция на Русенския университет продължава с паралелни сесии.