78-годишна жена поддържа чист района около герба на Търговище, който се намира пред блока, в който живее.

Почти целият трудов стаж на Мария Бонева е бил в тогавашната местна печатница, където много е държала на чистотата на работното място. Разказва, че на човек освен в душата му, трябва да е чисто и около него.

Този блок е на половин век, а липите пред него са засадени 40 години след построяването му. 78-годишната баба Мария е една от обитателките му и е кореняк Джумалийка, а от няколко години редовно, по няколко пъти на ден, чисти пред него. Прави го с желание, безвъзмездно, за лично удоволствие и отговорност. Още повече, че пред блока се намира гербът на Търговище, който е оформен от камъни, пръст и зеленина.

Възрастната жена се грижи не само за пространството около блока, въпреки, че има наета чистачка за входа, тя се грижи и за цветята по етажите и за вътрешната чистота, и още:

Като стане нещо, ето, както сега трябва да се сложи на вратата пружина, все викат мен, сякаш самостоятелно не могат да го направят. Младите на работа, старите остаряха, това е.

Въпреки преклонната си възраст Мария Бонева не мисли да се отказва скоро от обгрижването на предблоковото пространство:

Ще продължа да мета и дасъбирам шумата на листата, докато съм здрава, докато съм в състояние да правя това, и докато съм жива.

Пенсиониран мъж от Търговище вече няколко години  майстори парен локомотив в гаража си.

Вложените материали ги купува сам или пък ги намира от вторични суровини.

Бай Реджеб е бил на 16 години, когато за пъв път научава какво е парна машина. Всичко започва така:

"Учебник по физика и там видях схемата на локомотива. И там като видях, много ми хареса схемата – простичко е, оттогава по-честичко се занимавам с това нещо, вземам, пробвам. Един път бях направил в Консервената, беше по-мъненко, вървеше. Не знам защо, но много ми харесва, влюбен съм в парната машина бе, де да знам, харесва ми. Като запаля тука огъня, като започва да вдига манометъра, много приятно нещо е!", казва той.

Както и създателят на парната машина Джеймс Уат, бай Реджеб няма специално образование. Дълги години работи като електротехник и като такъв се пенсионира. Казва, че разбира от механика, както и от други дейности.

"Аз ако не разбирам, няма да мога да се справям с нищо. Тука има центровка, мъртви точки има – долна мъртва точка, горна мъртва точка, всичко точно иска, едно малко мърдане на центровката, пак спира."

Частите за направата на парната машина ги купува сам. Радва се, че има разбирането и подкрепата на съпругата си.

"Оня ден отидох и вземах тръбите, 16 тръби тука има, 16 тръби тука има, баяджа пари заминават, няма как, мерак, просто мерак!"

"До късно работи и аз го чакам, като дойде, тогава вечеряме. Някой път рано идва, някой път късно, тъй ще е. Не се сърдя, занимава се тука, занимава се!", раказа съпругата му Айше Ибрямова.

"Тя е толкова добричка, слава Богу, нищо не ми казва! Що пари съм дал, що пари съм дал братко, тя е кротка! Идва при мен тука, помага.", каза бай Реджеб.

"Ами и аз съм мераклия, какво да правя! От време на време и аз идвам тука, гледам и аз. Да направи машината, че да виждам как върви/смее се/.", обясни Айше.

Самоукият майстор казва, че има още доста работа по машината, но като стане:

"Ей тука ще я изкарам децата да се радват, после пак ще го прибера, тъй да виждат децата! Те не са видели такова нещо, те са виждали все леки коли и т.н., а парна машина не са видели. Искам да покажа на децата да видят какво нещо е, като работи. Много се радват, много, имам в Турция една внучка, Зелиха, тя много се радва, много."

Реджеб е сигурен в това, което прави и един ден ще пусне желязната машина да обикаля пред гаража му. Не бърза, защото според него „хубавите неща, бавно стават“.    

Мъж от Търговище изработва мартеници с материали на клиента. Радослав Тодоров работи единствено по поръчка и измисля моделите на мартениците сам.

Радослав има много хобита – да свири на барабани, да развъжда редки видове декоративни риби, да плете различни украшения. Но най-много набляга на правенето на мартеници вкъщи. Първата е направил преди години като ученик. Казва, че е от малкото хора, които плетат този вид мартеници - за китка. Повечето от моделите ги измисля сам.

Радослав не излиза да продава по сергии, работи само по поръчка и с материали на клиента. Не одобрява кича и се придържа строго към изискванията на потребителите. Според майсторът на червено – белите украшения за този бизнес може да се каже, че е доходоносен.

За Радослав не е от значение дали една мартеница е правена от мъж или жена, важното е в това да се вложи любов, естетика и умения.