В Разград показват фотоизложба посветена на 400-годишнината от изграждането на джамията "Макбул Ибрахим паша".

Експозицията е наредена в художествената галерия "Проф. Илия Петров". Тя съдържа както фотоси с историческа стойност, така и множество рисунки. На тях са изобразени най-интересните части от интериора, а също и отделни фрески и други оригинални елементи.

Най-любопитни са фотосите, на които джамията е снимана през първата половина на миналия век, когато край нея е течал градският живот с множество магазини и ателиета за услуги. На снимките се виждат и най-интересните каменни елементи от фасадата на джамията, както и тези по минарето.

Изложбата бе разгледана от главния мюфтия Мустафа Хаджи и неговите заместници, както и от местни духовни лица.

Джамията "Макбул Ибрахим паша" е паметник на културата, тя не е действаща и не е отворена за посещения. По този повод главният мюфтия изрази мнение, че е необходимо паметникът да бъде ремонтиран.   Мюсюлманският храм е трети по големина на Балканите. Той е образец на класическа османска архитектура. 

140 орденa и медалa от Oсвобождението до края на 20 век показва в експозоция Художествената галерия в Разград.

Тя е пад надслов „За честта и славата на България” и в нея могат да се видят много интересни експонати като изработка и семантика. Колекцията е предоставена от Регионалния исторически музей „Стою Шишков” в Смолян.

Към нея са прибавени и портрети на видни държавни и военни дейци, допринесли за развитието на България през различни исторически периоди. Портретите са от колекцията на Тошо Пейков „Блясъкът на Третото българско царство”, предоставени от поповския музей.

Може да се види ценният възпоменателен кръст, изработен за руския император Александър II, с който се полага и началото на българската наградна система. В експозицията е и първият български орден за храброст, учреден от княз Александър Батенберг. Вниманието привличат и официалните знаци за отлична служба като са представени Борисовата и Фердинандовата емисия.

Експозицията може да се види до 7 октомври. 

Продължава инициативата на Разградската художествена галерия да кръщава залите си на известни художници от Лудогорието.

Към имената на Максим Цанков, Илия Петров, Данаил Дечев и Коста Петров, може да се прибави и това на Драган Данаилов. Той е най-старият разградски майстор-художник, роден през 1873г., който е пренесъл европейските традиции в Разград.

В зала "Драган Данаилов" бе открита и експозиция от творби на художника. Идеята е самите картини да показват приноса на твореца към фонда на галерията. В изложбата са представени предимно портрети и няколко пейзажа. 

Експозицията с картини на Драган Данаилов е част от Европейските дни на наследството в Разград.

Откриха изложба от творби на художниците, които взеха участие в международния пленер по живопис "Мистика и реалност" в Разград.

В една от залите на художествената галерия "Проф. Илия Петров" са подредени около 30 картини на творци от 6 държави – България, Турция, Румъния, Гърция, Холандия и Австрия. Творците са се вдъхновили от красотите на Лудогорието и са черпили мотиви от археологическите резервати „Абритус” и „Сборяново”, Свещарската гробница и Демир баба.

Всеки от художниците получи диплом и плакет от организаторите на пленера. Отличията им бяха връчени от председателя на Общинския съвет Надежда Радославова.

Картини на десетте художници ще останат във фонда на галерията. От името на творците приветствие поднесе Цветан Казанджиев от Ямбол, който акцентира върху същността на пленера.

Директорът на галерията Тодор Тодоров получи подарък – картина с автографи от всички художници. А гостите от Университета „Селчук” в турския град Коня му подариха много ценно издание от 6 тома на английски език от творчеството на персийския поет и мистик Джалал ад-Дин.

Литературна среща на тема "Морал и политика" се състоя в Художествената галерия "Проф. Илия Петров" в Разград. Тя бе организирана от Общината и писателската общност в града.

Гост бе проф. Михаил Неделчев - литературен критик, публицист, теоретик и политик. Той е проследил и историята на демократичния преход в България. 

Според Михаил Неделчев непрекъснато трябва да се говори за морала в политиката. По негови наблюдения около 90 процента от хората в България считат, че всичко се урежда с връзки.

Михаил Неделчев сподели също, че самият той никога и за никого не е ходатайствал.