Документи от началото на миналия век, разказват за разпространението на различни видове заразни болести от онова време.
В материалите, които сега са в Държавния архив на Търговище са описани болести като холера, петнист тиф, скарлатина и коремен тиф.
От архивите става ясно, че още тогава се е налагало за справянето с болестите да има социална изолация. Излизанията също са били ограничени. Имало и органи, които контролирали изпълнението на заповедите. Със заповеди и решения подробно са описани и предприетите мерки от властта за ограничаването на разпространение на болестите.
От запазените протоколи на управата на градска община Попово от 1909 година научаваме за появата на скарлатина в града, както и за предприетите мерки за нейното ограничаване. Едно от решенията на управата е назначаването на санитарни стражари, които да охраняват семействата, които са болни и да не позволяват тяхното излизане по улиците на града, както и посещението на чужди лица. Интересен е запазеният протокол от 1912 година във връзка с надвисналата в Царство България опасност от холера и предприемане на мерки за нейното ограничаване. Проследяват се взетите превантивни мерки, като една от мерките е образуването на комитет, който да следи за нейното неразпространение.
В заповед на кмета на Търговище от януари 1915 година подробно са описани мерките, които жителите на града и околните села трябва да спазват за неразпространението на заразните болести.
В която откриваме констатирани случаи на силно заразни болести, като холера и петнист тиф в съседство на Царство България държави. Най-подробно са изредени задължителните дейности, както обикновените граждани, така и собствениците на обществени услуги трябва да спазват. Най-вече се отделя внимание на високата телесна чистота на гражданите, голяма чистота по улиците и площадите, дворове и къщите, стените на обществените заведения. Къщите на жителите трябва да се варосат поне веднъж в месеца, изредени са мерките, които трябва да вземат всички съдържатели на месарници, бозаджийници, в кафенетата, хотели и гостилници.
На тези, които не са спазвали разпорежданията на властта, са били налагани глоби, а за постигане на по-голяма ефективност в борбата срещу заразите са били
отпускани допълнителни средства.
Освен в официалните документи в Общините, борбата срещу заразите са описани и съхранени в архивни фондове на училища и църковни настоятелства в региона, като например в храм "Света Троица" в село Кардам от 1919 година.
В който се споменава за върлуваща епидемия в селото и необходимостта от затваряне на църквата, за да не се разпространява епидемията сред населението. В архивните фондове на училищата от Търговищка област от 1922 до 1962 година периодично се срещат решения на педагогическия състав и описания в летописните книги, в които се вижда отново за навременната реакция на ръководството за овладяване и ограничаване от морбили, скарлатина, коремен тиф.
В архива се съхраняват документи и от по-ново време, като например за епидемията от вариола в съседна Югославия през 1972 година и предприетите мерки в страната и региона.
Една от тези мерки е веднага да се приведе здравната мрежа в готовност за поемане на евентуалните болни. Също така се проследяват всички пристигащи от тези територии, проследяват се и се изискват международни свидетелства за ваксинация против вариола, също така се задължават заминаващите от България да притежават такива свидетелства. Налагат се изолация на хора, които не представят такива свидетелства или не се вижда, че те са ваксинирани против вариола, също така ограничават се пропускането през няколко КПП-та по границата, определят се само няколко, които да допускат влизащите и излизащите от България.
От съхраняваните архивни документи става ясно, че в далечното или по-близкото минало мерките срещу различни заразни болести са били почти едни и същи като съвременните.
