Лично аз не съм се сблъсквал с такъв тип болест, в началото беше малко страшно, но това с времето се преодолява, по принцип се пазим, както е с персонала в нашето инфекциозно отделение се пазят, така и ние трябва пазим другите хора около нас, близките и семейството най-вече. Но страхът изчезна, по принцип това е за много кратко, когато влезеш вече в самото отделение, усещаш, че няма място за страх тогава.

Аз за първи път влизам в такова отделение, моята професия, която съм завършил, няма нищо общо с отделението, в което съм в момента, но гледам това, което съм научил като студент и след като съм завършил, понеже има много хора, които са на легло и имат нужда от раздвижване. И когато виждаш в очите на пациента, че ти му помагаш, само погледът му е благодарен, по този начин дето се вика, "се храним"с това", с благодарността на хората, когато погледнат в очите ни и че им помагаме.

Естествено имаме нужда от такива хора, естествено е и горещо поздравявам всяка такава инициатива и ги очакваме с нетърпение.

Призовавам всички, които учат и всички, които са завършили медицина, или дори да не е свързано с медицината, ако не ги е страх и имат възможност, ако тяхното семейство ги подкрепя, нека да се запишат като доброволци не само в нашия град. И в други градове има болници, които имат нужда от доброволци, имат нужда от персонал, мисля, че ще е добре дошло за всяко отделение да има нови попълнения.