Кръстих кучето "полковника", защото, когато го видях за първи път, стоеше на моста, самичък така, като пазител, но асоциацията, която направих, беше романът на Маркес "Няма кой да пише на полковника". Защото просто наистина някаква самота излъчваше това куче като друг роман на Маркес и ми е любим този полковник.

Въпросното куче съм го виждала поне стотина пъти, изключително добронамерено и контактно, и винаги пресича на пешеходната пътека, имам чувството, че то някого чака от тази страна на реката, тротоара и моста. Много пъти съм виждала добронамерени хора, които с нещо го хранят, също съм виждала деца и възрастни, които го галят, и също така съм виждала хора, които, като че ли, ги придружава от едната страна до другата на въпросната пешеходна пътека. Рядко се задържа на отсрещната страна към центъра, по-скоро е около реката.

В определен момент кучето е възможно да си е изградило навици. Хората, които са около него, или които преминават, редовно да му дават храна, по този начин самото куче да пази самият регион или да опознава региона около моста като негова територия, в която то получава и храна, получава внимание, получава вода. Обикновено на това място или на този мост минават едни и същи хора, по едно и също време, по същият начин кучето има вариант да се привърже към тях, да ги запомни като физиономия, да е предразположено към тях.