Жена от Шумен тъче на номадски стан и шие колани за народни носии. Софка Димитрова обикаля страната, за да показва на младите този позабравен занаят.

Майсторката разказва, че този начин на предене най-често са използвали номадите, които са се придвижвали много често, без постоянно местопребиваване. Достатъчно е било да има място, където да се връзват двата края на преждата и да се получи нещо като тъкачен стан: 

"Ако искаш, ако отвътре ти идва, може докато погледнеш, да го откраднеш по принцип. И аз много неща съм откраднала по този начин, но не точно в този занаят, защото нямаше кой да ми покаже на мене."

Софка е тъкачка от много години, а от скоро е и "майстор". Остава без работа, случайно попада на книга, в която се описва как се възстановяват стари колани. Работи предимно с български качествени прежди. Някои от моделите си ги измисля сама. Усъвършенства се и през 2014 година с този занаят влиза в "Живи човешки съкровища".

"Аз съм започнала с възстановяване на колани на кори, но на мен не ми пречи да направя и мой собствен модел, както и имам няколко модела вече направени. Аз ги взаимствам от българските шевици, но не всяка шевица може да стане на колан. Затова аз си подбирам даден модел на шевица, преработвам го да може да стане на колан."

Тъкачката разказва, че не познава някой да е забогатял от този занаят. 

"Богат душевно може би, ти да сътвориш нещо българско и да остане във времето, и да можеш да научиш примерно повече хора, млади, да се занимават с това също един вид е богатство, но да се изхранваш с този занаят - не."

Майстор-тъкачката е доволна, че към този занаят има интерес от страна на младите и с нетърпение чака някой ден до себе си да вижда и внучката си.