Не бе даден ход на делото за атентата в Сарафово.

Причината е че не са могли да бъдат призовани по надлежния ред всички пострадали лица. Затрудненията произтичали от това, че хората са чужди граждани, обясни прокурор Калина Чапкънова.

Другият прокурор по делото Красимир Тренчев разясни, че пострадалите са разпитвани, но някои от тях са с променени телефони.

Предполагаемите извършители на атентата продължават да се издирват. Припомняме, че при атентата на бургаското летище в Сарафово преди 4 години бяха убити петима израелски туристи и българският шофьор, а други 35 бяха ранени. 

Следващото заседание на Специализирания съд е насрочено за 10 ноември.

Стотици софиянци се събраха на площад „Княз Александър I“ за тържественото честване на 108-та годишнина от обявяването на Независимостта на България.

Хор „Света София“ изпълни българския химн в периода 1879 г. - 1944 г. „Шуми Марица“ и песента „Край Босфора“ под музикалния съпровод на Софийския духов оркестър. Бяха поднесени венци пред Паметника на независимостта.

Тържествата продължиха със смяна на почетния гвардейски караул пред президентството. Новите ритуали, които представя Националната гвардейска част, са свързани със съхраняването и развитието на традициите, заложени в миналото.

Тържествена смяна на гвардейския караул се прави на общо осем празника. За първи път церемонията е извършена на 5 ноември 2003 г.

След като вчера на извънредно заседание правителството реши държавата да отпусне финансова помощ на Националната електрическа компания, за да може да изплати до края на годината целия си дълг за оборудването за АЕЦ „Белене”, днес законопроектът мина на първо четене в Народното събрание. 

От БСП пък поискаха по случая с АЕЦ „Белене“ да бъдат изслушани премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов. Според тях решението на арбитража за АЕЦ „Белене“ е продиктувано от непрофесионално спиране на проекта през 2012г. 

В крайна сметка от 140 народни представители, 132 бяха "за", двама - "против", а 6 се въздържаха. Депутатите от БСП не участваха в гласуването.

В самото решение не е записана сумата, но се очаква тя да е около 1,2 милиарда лева. Финансовата помощ ще дойде от фискалния резерв, където има над 14 илиарда лева.

Ще се очаква и положително становище от Европейската комисия, за да се спазят правилата за държавните помощи.

Около 1 млрд. и 300 милиона лева ще плати България на руските компании заради АЕЦ "Белене". Това ще стане чрез помощ от държавния бюджет, заяви днес премиерът Бойко Борисов на правителственото заседание. 

„Да не се връщам в миналото, защото действително в момента имаме категорично разпореждане от съда в Женева да платим тези пари. На година, ако не ги плащаме, а се забавим, са 118 млн. лв. Затова с финансовия, енергийния министър и Дончев разсъждавахме за тези загуби и считаме, че ако действително управляваме добре процеса, но, за да го управляваме тези реактори трябва да станат и фактически наши, за да може след това да се разпореждаме с тях - дали ще ги слагаме в музея, дали ще се строят, дали ще се намери инвеститор, ако действително проектът е толкова хубав и жив, както твърдят от ляво, би трябвало да не може да намерим време да приемем всички инвеститори. Около 1 млрд. и 300 ще заминат в посока руските компании. Тези, които не спират да говорят в парламента, че сме най-бедните, най-бедните сме събрали 2 млрд. и 500 млн. да разплатим в посока Москва и Вашингтон само тази година.", каза премиерът.

Помощта, която се предлага, ще бъде предоставена възмездно, като НЕК и Министерството на енергетиката трябва да управляват процеса на уреждане на взаимоотношенията с руската страна, за да има определена възвращаемост от произведеното оборудване, за което България плаща. 

"Надявам се с този акт бързо парламентът да приеме този закон, за да гарантираме, че повече няма да се направи нещо последствие с тези пари, отивайки в НЕК. Дал съм задача на приходните агенции до края на годината да съберат допълнително 300 млн., за да може да покрием това, което поехме като ангажимент към хората с увреждания, децата с увреждания, надзирателите в затворите, хората по границата. Но, това е положението.”, заяви още Борисов.

Ако дългът не бъде платен, съществува опасност от обявяването на националната електрическа компания в несъстоятелност, което пък може да постави под риск енергийната система на страната.

България може да получи финансова помощ за охрана на сухопътните и морските си граници, които са и външни за Европесйкия съюз.

Това каза министър-председателят Бойко Борисов по време на среща със своя унграски колега Виктор Орбан. От своя страна унграският премиер бе категоричен, че той и Вишеградската четворка ще подкрепят отпускането на помощ на България за спиране на мигрантския поток.

На 16 септември, на срещата на държавните и правителствените ръководители на страните от Европейския съюз в Братислава, ще се търси изход от мигрантската криза.