Служебното правителство няма да внесе проектобюджет за 2023 година въпреки вариантите, които бяха направени.

Вместо това действащият кабинет ще удължи срока на действие на тазгодишния бюджет и по него ще се работи още няколко месеца от следващата година.

Подобна мярка беше предприета и в края на миналата година, когато бюджетът беше актуален до март 2022.

Вижте във видеото реакциите на част от политическите теми по темата.

95% от канализацията по водния проект на Русе е изградена.

Това съобщи днес пред Oбщинския съвет управителят на ВиК дружеството инж. Илиан Милев. Продължава усилената работа по водопроводната мрежа, която до момента е готова на 54%.

Началото на дейностите по проекта се забави с 2 години, затова се копае навсякъде в града, каза кметът на Русе Пенчо Милков. Един от обектите, където има текущо забавяне на графика е по улица "Цар Калоян" на кръстовището с "Тома Кърджиев". 

Заради поскъпването на строителните материали, правителството изготви методика за индексация на цените, което ще се отрази на финансовата на рамка на водния проект.

Вижте повече по темата за прогреса на водния проект във видеото.

Римска могилна гробница край сливополското село Бабово кандидатства по проект на "Юнеско" за световното културно наследство.

За да може това да стане факт, междуведомствена комисия ще даде статут и ще определи териториален обхват на обекта.

Гробницата е разграбена още в античността. През 80-те години са правени разкопки, а по-късно има и разработени проекти за реставрация и консервация. В крайна сметка обаче е взето решение да бъде запечатана. Могилата е висока 7 метра, а диаметърът й е 41 метра.

Гробницата ще бъде част от общ проект с други обекти от Дунавския лимес, за да кандидатстват заедно за включване в индикативната листа на "Юнеско".

Предполага се, че гробницата е принадлежала на виден гражданин от тракийски произход и членовете на неговото семейство. По откритите находки след ограбването се предполага, че е използвана до IV век.

Вижте повече във видеото.

България и Румъния изградиха аварийно-спасителни центрове по река Дунав.

Това стана по европейски проект за повишаване на транспортната безопасност в общия участък, чрез подобряване реакцията при бедствени ситуации.

Аварийно-спасителните центрове ще подпомагат морските администрации в България и Румъния, осигурявайки необходимите информационни ресурси, техническа готовност и оборудване.

Разработен е и План за действие за провеждане на съвместни операции по търсене и спасяване в общия българо-румънски участък на река Дунав. Тази възможност не е била използвана при инцидента със самозапалилите се въглища на баржа край Русе.

Проектът е на стойност близо 5 700 000 евро.

Вижте повече във видеото.