По-висока активност в плащането на местните данъци и такси отчита досега Община Търговище в сравнение със същия период на 2017.

От началото на данъчната кампания през януари, събраната сума от налози е над 1 200 000 лева като през миналата година тя е била със 130 000 по-малко.

Около 950 000 лева е сумата от постъпилите в Общината плащания за данъка върху недвижимите имоти и превозните средства и такса битови отпадъци. През тази година са подадени и повече декларации за облагане с патентен и турситически данък.

Най-предпочитаният от гражданите начин за плащане е в брой на касите на отдел "Местните данъци и такси". Там са внесени над 780 000 лв. По банков път, чрез платежно нареждане, събраната сума възлиза на 330 000, а чрез ПОС терминал - 74 000 лв. По други начини в местната хазна са постъпили още над 20 000 лева.

31 март е крайният срок за плащане на таксата за притежаване на куче. За територията на град Търговище тя е 10 лв., а за селата – 5.

Данъците могат да бъдат платени на две равни вноски – до 30 юни и до 31 октомври 2018 г. Всички, внесли пълния размер на налозите си до 30 април, участват в ежегодния жребий с предметни награди на Община Търговище.

Информация за размера на задълженията може да се получи в отдел "Местни данъци и такси" и на интернет страницата на Община Търговище, чрез издаден код за проверка.

Хиляди българи напуснали пределите на родината си преди много години, предават искрата на родолюбието на своите наследници в румънския град Търговище. Тъй като са побратимени с българския му съименник, в двата града от няколко години се провеждат срещи и прояви на различни нива.

Румънският град Търговище с население около 80 хиляди души е част от окръг Дъмбовица. Бил е столица на страната между 1396 и 1714 година.

В града има значително българско малцинство, занимаващо се основно със зеленчукопроизводство, като продукцията се продава най-вече в Букурещ. Същото това малцинство е запазило родния си език и вече от двайсет години не се страхува, че е потомък на българи, говори на архаичен разбираем майчин език, без много чуждици. В къщи се обръщат помежду си с българските имена, а официално същите са транскрипция на румънски.

Почти всички по-възрастни знаят защо преди години са им казвали, че са сърби, а не българи. Василе е един от многото тук, които имат десетки декари земя с оранжерии.

"Историята със сърбите из Румъния, когато турците са минавали през Румъния, искали да вземат сите българи назад в България, щото България беше под турците. Ама румънците, как да кажем, харесваха работата на българите, да не ги отпратят назад в България, им казаха, че са сърби, защото сърбите по онова враме нямаха работа с турците. Па така ни се остави у хората, че ние сме сърби, ама ние сме българи и ние между нази си приказваме, че сме българи, ама румънците ни викат сърби.", сподели той.

По-възрастните хора като бай Васил, по време на социалистическа Румъния са се страхували да се назоват, че са българи, макар и вкъщи да са общували на български с близките си.

"Не знаехме историята на България, не знаехме географията, не знаехме нищо от България, щото да не разсърдим официалите и нямахме правото да учим български и нещо за България, само слушахме песните по радиото, това беше за душата на нашите българи, връзката с България. Офицалите от България, когато дождаха тука, не трябваше да кажат, не трябваше да се срещнат с назе българе, срещахме се скришом така, че знаеме да говорим, ама не трябваше и тия да кажат, официалите, че има българи.", казва членът на ръководството на асоциация "Заедно" Василе Костаки.

"Ние имаме тука един квартал, дека сме 2000-2500 българе, старите знаят български сите, но децата не знаят толкова, в къщи каквото се говори, на улицата не смее да говори веке български. Па ние от Асоциацията това искаме, да не забравим езика и обичаите български. Ние мислим, че сме българе и там си делим корените, в България и искаме децата да ги водим в България, да видят от дека са дошли нашите родители, нашите стари.", сподели вицепрезидентът на Асоциацията Василе Гергу.

70-годишната баба Петрана има в къщата си отделна стаичка, където държи ръчно изработените от нея дрехи, кърпи, покривки и атрибути за коне. Горда и щастлива е, че на празници двете й внучки за пореден път ще облекат изработените от нея народни носии и ризи.

"Кърпа българска, българска, шита от мен! И оная, и оная, ризите 50 годин, 60 годин, сукманите от 60 годин, пък онова 3-4 годин по назад. Като беше булка, българска булка, я го правих това всичко. И майка Домнулул/Дева Мария/, това, това, и това за момичетата, това за коня!", емоционално показа какво е направила баба Петрана.

Бай Васил разказва, че преди години децата са научавали български най-вече от по-възрастните вкъщи, ако има такива. Но от две години към културния дом на българите в града има школа, където се учат да говорят на български език, предимно пак от по-възрастните.

"Учим децата, тия от малки, на български, тежко е, не знаят алфабета, започват с алфабета, па мислиме да харесват, да учат български, кажаме им – с бонбони, кажаме им, ще тръгнем в България, ще се срещнем там, а не да ни сраме, че сме българе, па не знаеме да говорим, щото в техните семейства не се говори български."

Десетки граждани се включиха в проявите, организирани от Община Търговище, по случай националния празник на България 3-ти март.

Честванията започнаха с отслужването на панихида в памет на загиналите за Свободата на България.

След това се състоя ритуал по издигането на националния трибагреник и знамената на Европейския съюз и Търговище на площад "Свобода". Церемонията изпълниха курсанти от Шумен към Националния военен университет "Васил Левски".

По случай 3-ти март слово произнесе кметът на община Търговище д-р Дарин Димитров. 

На площад "Свобода" се състоя и флашмоб от ученици от 6-ти и 7-ми клас на училище "Христо Ботев". 140 балона с цветовете на българското знаме полетяха високо в небето с посланието да ценим и отстояваме свободата си.

След това се състоя традиционното шествие до паметника на българо-руската дружба. Там деца от училище "Христо Ботев" изпълниха поетичната композиция "Орловите крила на свободата".

Десетки венци и цветя бяха положени от официалните лица и гражданите пред монумента, в знак на почит към загиналите за Свободата на България.

Започва извозване на снега от централната част на Търговище.

Това е една от мерките, които предприема Общината, за да се справи с последствията от обилните снеговалежи.

Постепенно обстановката се нормализира, каза за телевизия КИС 13 кметът на общината д-р Дарин Димитров. Градоначалникът отново призовава шофьорите да премахнат автомобилите си от пътните платна, за да не се възпрепятства преминаването на снегопочистващата техника.

Тъй като според прогнозата за следващото денонощие се очакват поледици, от Общината ще предприемат мерки за третиране на улици и пътища срещу заледяване. Със затопляне на времето, започват да се образуват и опасни ледени висулки от покривите. Затова от Общинската администрация напомнят, че отстраняването им около жилищните сгради и търговските обекти е задължение на собствениците или на хората, които ги стопанисват.

70 сантиметра достигна снежната покривка в Търговищко. На места има и навявания, съобщиха от Общината.

Няма населени места без ток и вода. Не са постъпвали сигнали за бедстващи хора и болни, нуждаещи се от незабавен транспорт.

Почистването на улиците и пътищата продължава с пълна сила като е изкарана цялата налична техника. Екипи по поддръжката ръчно проправят пътеки по тортоарите, за да могат да минават пешеходците. Заради снегонавяванията почистване на всички населени места в общината става поетапно. Четвъртокласната пътна мрежа се чисти с техника, която е наета от земеделски стопани. Снегопочистващите машини на общинското предприятие са с GPS-системи, за да се следят маршрутите им, но в много от улиците преминаването на техниката не е възможно заради спрените автомобили.

От Община Търговище съобщиха още, че шестима бездомници са настанени в Кризисния център. Осигурено е отопление и продукти от първа необходимост. При постъпване на сигнали за други нуждаещи се ще се търси съдействие от социалните служби, тъй като Центърът разполага само със 7 места. 

Отворени са и 9 пункта по селата в общината за временно настаняване на преминаващи пътници.