Военният завод в Търговище ще се включи в производството на нови бойни машини за Българската армия.

Това заяви министър-председателят Бойко Борисов при посещението си в града.

Амбицията на правителството е модернизирането на бойната техинка за Сухопътните войски да бъде реализирано у нас и в процеса да вземат участие български учени, инженери и механици. По думите на премиера така отпуснатите средства от държавния бюджет ще спомогнат парите да останат в България, ще спомогнат за развитие на научния потенциал и за повишаване на жизнения стандарт.

Вижте подробности във видеото.

Хиляди българи напуснали пределите на родината си преди много години, предават искрата на родолюбието на своите наследници в румънския град Търговище. Тъй като са побратимени с българския му съименник, в двата града от няколко години се провеждат срещи и прояви на различни нива.

Румънският град Търговище с население около 80 хиляди души е част от окръг Дъмбовица. Бил е столица на страната между 1396 и 1714 година.

В града има значително българско малцинство, занимаващо се основно със зеленчукопроизводство, като продукцията се продава най-вече в Букурещ. Същото това малцинство е запазило родния си език и вече от двайсет години не се страхува, че е потомък на българи, говори на архаичен разбираем майчин език, без много чуждици. В къщи се обръщат помежду си с българските имена, а официално същите са транскрипция на румънски.

Почти всички по-възрастни знаят защо преди години са им казвали, че са сърби, а не българи. Василе е един от многото тук, които имат десетки декари земя с оранжерии.

"Историята със сърбите из Румъния, когато турците са минавали през Румъния, искали да вземат сите българи назад в България, щото България беше под турците. Ама румънците, как да кажем, харесваха работата на българите, да не ги отпратят назад в България, им казаха, че са сърби, защото сърбите по онова враме нямаха работа с турците. Па така ни се остави у хората, че ние сме сърби, ама ние сме българи и ние между нази си приказваме, че сме българи, ама румънците ни викат сърби.", сподели той.

По-възрастните хора като бай Васил, по време на социалистическа Румъния са се страхували да се назоват, че са българи, макар и вкъщи да са общували на български с близките си.

"Не знаехме историята на България, не знаехме географията, не знаехме нищо от България, щото да не разсърдим официалите и нямахме правото да учим български и нещо за България, само слушахме песните по радиото, това беше за душата на нашите българи, връзката с България. Офицалите от България, когато дождаха тука, не трябваше да кажат, не трябваше да се срещнат с назе българе, срещахме се скришом така, че знаеме да говорим, ама не трябваше и тия да кажат, официалите, че има българи.", казва членът на ръководството на асоциация "Заедно" Василе Костаки.

"Ние имаме тука един квартал, дека сме 2000-2500 българе, старите знаят български сите, но децата не знаят толкова, в къщи каквото се говори, на улицата не смее да говори веке български. Па ние от Асоциацията това искаме, да не забравим езика и обичаите български. Ние мислим, че сме българе и там си делим корените, в България и искаме децата да ги водим в България, да видят от дека са дошли нашите родители, нашите стари.", сподели вицепрезидентът на Асоциацията Василе Гергу.

70-годишната баба Петрана има в къщата си отделна стаичка, където държи ръчно изработените от нея дрехи, кърпи, покривки и атрибути за коне. Горда и щастлива е, че на празници двете й внучки за пореден път ще облекат изработените от нея народни носии и ризи.

"Кърпа българска, българска, шита от мен! И оная, и оная, ризите 50 годин, 60 годин, сукманите от 60 годин, пък онова 3-4 годин по назад. Като беше булка, българска булка, я го правих това всичко. И майка Домнулул/Дева Мария/, това, това, и това за момичетата, това за коня!", емоционално показа какво е направила баба Петрана.

Бай Васил разказва, че преди години децата са научавали български най-вече от по-възрастните вкъщи, ако има такива. Но от две години към културния дом на българите в града има школа, където се учат да говорят на български език, предимно пак от по-възрастните.

"Учим децата, тия от малки, на български, тежко е, не знаят алфабета, започват с алфабета, па мислиме да харесват, да учат български, кажаме им – с бонбони, кажаме им, ще тръгнем в България, ще се срещнем там, а не да ни сраме, че сме българе, па не знаеме да говорим, щото в техните семейства не се говори български."

Десетки граждани се включиха в проявите, организирани от Община Търговище, по случай националния празник на България 3-ти март.

Честванията започнаха с отслужването на панихида в памет на загиналите за Свободата на България.

След това се състоя ритуал по издигането на националния трибагреник и знамената на Европейския съюз и Търговище на площад "Свобода". Церемонията изпълниха курсанти от Шумен към Националния военен университет "Васил Левски".

По случай 3-ти март слово произнесе кметът на община Търговище д-р Дарин Димитров. 

На площад "Свобода" се състоя и флашмоб от ученици от 6-ти и 7-ми клас на училище "Христо Ботев". 140 балона с цветовете на българското знаме полетяха високо в небето с посланието да ценим и отстояваме свободата си.

След това се състоя традиционното шествие до паметника на българо-руската дружба. Там деца от училище "Христо Ботев" изпълниха поетичната композиция "Орловите крила на свободата".

Десетки венци и цветя бяха положени от официалните лица и гражданите пред монумента, в знак на почит към загиналите за Свободата на България.

С тържествен ритуал по издигане на националния флаг започна честването на Деня на Независимостта в Търговище. 

Сред официални лица на тържествената церемония бяха народните представители от търговишки избирателен район, областният управител Митко Стайков и председателят на Общинския съвет Хатидже Алиева.

Слово по случай празника произнесе кметът на Община Търговище д-р Дарин Димитров. В него той заяви, че така както преди 109 години всички българи заедно са постигнали своята независимост, така и сега трябва да се загърби това, което разделя хората.

Честването на годишнината продължи с общински събор край село Осен.

Много от пътуващите по пътя София – Варна са виждали трите самолета, устремени към небето край град Омуртаг. Те са част от авио-космическия парк, създаден по идея на втория български космонавт  Александър Александров, открит по повод 20 годишнината от полета му в космоса.

Месец юни, 2008 година, на откриването на Aвиопарка присъстват много гости и руски колеги на Александър Александров. Те вървят по единствената по рода си алея на авиацията и космонавтиката, засаждат и свои дръвчета.

Тук, под открито небе са изложени трите самолета с които е летял вторият български космонавт и друга авиационна техника. Тук има и стара руска установка на ракета, с подобна е през осемдесетте години на миналия век е свален немски безпилотен разузнавателен самолет над бившия Съветски съюз.

В градския исторически музей се съхранява и костюмът-скафандър на Александров. Интересна е историята за попадането му тук, което става със съдействието на тогавашната градска партийна организация по време на посещението в града на руска делегация и първият български космонавт. За притежаването му по онова време дори е имало и спор между Градския и Окръжния комитет на БКП.

По повод 25 годишнината от полета на втория български космонавт, в близост до Общината в Омуртаг беше изградена четири метрова скулптура - паметник на космонавта и се обнови площадът около него. Съществуваха и планове за изграждане на нови кътчета за отдих и детски площадки. Потърсихме Общината за коментар по темата, но никой от там не пожела да застане пред камерата ни.

Неофициално разбрахме, че няма никакви средства, заделени от бюджета, дори няма и за поддръжката на парка. Това не остава не забелязано от жителите на града, които се гордеят с техния съгражданин, но и в същото време им е и малко тъжно.

С изграждането на уникалния авио-космически парк, Омуртаг имаше голямата мечта да се превърне в звездно градче, но това засега явно остава в рамките на мечтите. Когато и техният съгражданин Александър Александров летял на тези три самолета, също е мечтаел да стане космонавт, докато това не е станало реалност.