Над 400 милиона лева ще получат общините за инфраструктурни проекти.

Това обяви служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков.

Чрез целевото финансиране, държавата ще осигури 50% от парите по вече изготвени проекти в сектори ВиК, пътища и осветление. Общините ще получат средствата на два равни транша – при подписване на договори и в края на годината.

Вижте повече във видеото.

От 1 октомври компенсират работещите в Спешна помощ с до 600 лeва към заплатата.

Това съобщи министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев. Общата стойност на отпуснатите средства е в размер на 9,8 милиона лева.

След края на извънредната обстановка заради COVID-19 бяха спрени допълнителните заплащания, в резултат на което възнагражденията на служителите в Спешна помощ спаднаха значително, изтъкна здравният министър.

Компенсацията ще влезе в сила от 1 октомври.

Вижте повече във видеото.

Малките и средни предприятия в България се борят с икономическото възстановяване след пандемията, както и последиците от войната в Украйна.

Това каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев по време на международен форум в София.

Според него трябва да се прояви гъвкавост за изпълнение на целите на европейския зелен пакт и да се разработи програма за подкрепа на малкия и средния бизнес за успешен преход към въглеродонеутрална икономика.

Вижте повече във видеото.

България и Румъния се договориха за трети мост над река Дунав.

Инфраструктурното съоръжение ще бъде изградено при Русе - Гюргево. За целта ще бъде подписано споразумение между двете държави. В друг документ те ще регламентират ангажиментите на двете държави за изпълнението на проекта Fast Danube и създаването на съвместно дружество за управление на дейностите по проекта. За това се договориха вицепремиерите на двете страни Христо Алексиев и Сорин Гриндияну на среща в Букурещ.

Заместник-министър председателят Алексиев е в румънската столица като ръководител на българската делегация в Конференцията на пълномощните представители на Международния съюз по далекосъобщения към ООН.

Двете споразумения с ясни задачи и конкретни срокове за изпълнение на различните етапи ще бъдат подписани в най-скоро време.

Христо Алексиев и Сорин Гриндияну бяха категорични, че строителството на нови мостове, удълбочаването на Дунав, фериботната свързаност и подобреното преминаване през граничните пунктове, трябва да бъдат разглеждани като един общ стратегически приоритет с няколко проекта в него.

Вицепремиерът Алексиев постави пред своя колега и въпроса за модернизацията на жп участъка Крайова – Калафат, който е продължение на жп линията от Дунав мост 2 в румънска територия.

В средата на октомври двамата вицепремиери планират обща среща в Брюксел, на която ще представят заедно проект за финансиране на следващата фаза от Fast Danube и Дунав мост 3.

Христо Алексиев и Сорин Гриндияну потвърдиха желанието си, успоредно с постигнатото споразумение за Дунав мост 3 да работят и по останалите проекти за изграждане на мостове между двете държави, съгласно подписаното споразумение от 2019 г.

Решенията на руския президент Владимир Путин за частична мобилизация ще ескалира конфликта и е заплаха за сигурността с трудно предвидими последици.

Това заяви президентът Румен Радев след консултативна среща с правителството и службите.

Държавният глава подчерта, че е недопустимо три десетилетия след края на Студената война отново да се разиграва ядрена заплаха. Според него колкото и абсурдно да изглежда тя, не може да бъде пренебрегната.

Радев беше категоричен също, че България няма да признае резултатите от референдумите, които Русия провежда в превзетите украински територии.

Въпреки че няма пряка заплаха за националната сигурност, България работи за укрепване на своя отбранителен капацитет и ще продължи да бъде активен член на колективната отбрана в рамките на НАТО, каза още Радев.

Той посочи, че рисковете от войната в Украйна не се изчерпват само с военната сигурност.

„Като отговорен член на Европейския съюз, България подкрепя санкционната политика.“, заяви държавният глава.

Според него Европа трябва да търси ефективни механизми за минимализирането на последиците от санкциите за собствената си икономика и граждани.

„Расте нестабилността. Цената ще се плати от гражданите, които все повече изразяват своето недоволство от непосилните цени“, заяви Радев.