В продължение на цялата кампания имам убедеността че съществува някакъв таен сговор между основните политически партии и изборите са само някаква формалност, която трябва да узакони съществуващото положение в Русе. Това беше и причината, която най-силно ме мотивира да вляза в тази надпревара. Аз смятам, че русенци трябва да имат алтернатива, трябва да избират между идеи, а не между поредните русенски актьори, спуснати с парашут на политическата сцена. И че в края на краищата трябва да имаме усещане за общност и за обща посока. Това е стимулът, който ние от ВМРО, винаги сме се опитвали да дадем на русенци. Ние сме хората, които през годините пазихме и припомняхме историята на нашия град, традициите и ценностите. Ние сме хората, които бранеха интересите на Русе и русенци – тогава, когато малцина се осмеляваха да го направят; тогава, когато градът буквално беше превзет от една клика и никой нямаше право на мнение; когато цензурираха вестници и сайтове; тогава, когато уволняваха заради лоши думи, а за да те назначат на работа трябваше да бъдеш член на правилната партия. Тогава ние бяхме ясния коректив и доказахме, че има будни хора в града, които ще продължат да заявяват мнението си. Да, плащахме висока цена за това, но никога не сме се бояли да влизаме в битки. И сега, когато ми замириса на задкулисие и на това, че отново всичко е режисирано, аз дадох дума да вложа цялата си енергия в тази кампания и да объркам сметките на партийните началници, които са я подредили. Защото Русе има нужда от посока, която аз не виждам. Бяхме обнадеждени преди четири години, когато смятахме че кликата си е заминала, очаквахме някаква промяна, очаквахме развитие на града ни. Вместо това последва тишина и нищоправене. Последваха малки цели и обща сивота превзе града. Управляваха ни ту ГЕРБ, ту БСП, ту ни управляваха заедно, но в края на краищата промяна няма. Русе трябваше да има преформатиране на икономиката, трябваше да има нов индустриален парк с насоченост към високите технологии и екологично чистите производства, трябваше да има етнографско селище и рибарско селище, които да привличат туристическия поток от пристигащите кораби. Трябваше да има високотехнологичен парк, където да работят софтуерни фирми и нашите деца, възпитаниците на Русенския университет, да има къде да работят и да приложат наученото, и да получават високи заплати вместо да бягат в чужбина. Трябваше да има интермодален терминал. В рамките на настоящата предизборна кампания го отмениха, защото парите са били нужни за софийското метро. Нищо от големите идеи, които можеха да променят града ни, не се случи. Вярно е,че за част от тях е виновна центрaлната власт, която винаги гледа на първо място да се погрижи за София, после за някое и друго градче в Южна България и най-накрая, каквото остане за Севера. Не случайно името на коалицията, с която се явяваме на тези избори е „България на регионите". България има нужда от внушителна промяна на регионалната политика. Не може съотнотшението на инвестициите в инфраструктура, в развитие да е 1:6 Север към Юг. Това е един порочен модел, който води нацията, не само регионите, към демографска криза. Нашата голяма задача е да обърнем тази тенденция. Първо да заявим на висок глас, че Русе е бил и ще бъде първи. Второ, да заявим нашите приоритети за развитието му и да изискваме тази подкрепа, която държавата е длъжна да ни окаже. И не на последно място да обединим русенци около обща кауза – това е каузата за развитие на Русе, която трябва да бъде общо дело. Ние се явяваме на тези избори, за да ги спечелим, не имитираме участие. И смятаме да управляваме, защото знаем как да постигнем целите, които сме си поставили. Аз вярвам, че подкрепата, която имаме в момента, ще нараства и в оставащите часове до изборите, и че ще ни изведе не само до балотаж, но и до победа.