Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ забрани продажбата на ЧЕЗ.

В заключението се посочва, че се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на компанията. С оглед широкия обхват от дейности на придобиваните дружества, от комисията смятат, че е налице основание да се приеме, че това е от стратегическо значение за страната, като потенциалните ефекти от нея биха имали пряко отражения на националната сигурност.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова беше лаконична в коментара си за забранената продажба на ЧЕЗ.

"Оттук нататък как ще се развият нещата, има процедура, заложена в Закона за КЗК. Следваме закона- това е единственото и най-важното", посочи енергийният министър.

От думите на министър Петкова не стана ясно дали на един по-късен етап държавата би участвала в евентуален следващ конкурс за продажбата на електроразпределителното дружество. Според Петкова "зависи как се развият нещата".

БСП смята, че решението на КЗК показва, че сделката за ЧЕЗ е незаконна.

"То доказа, че много от аргументите ни, по които спорихме, са били верни. То показва, че противопоставянето на подобен род сделки има смисъл и води до резултатите", категоричен бе депутатът от БСП Крум Зарков.

Той призова и другите органи, които са сезирани заради сделката, да извършат проверки и да излязат със съответните решения.

"Те имат своето основание. Решенията на регулаторите и в още по голяма степен на съда се изпълняват. От ГЕРБ биха могли да признаят, че съмнения, които бяха очевидни за много хора и които бяха изказвани от нас, се потвърждават", допълни още Зарков.

От "Инерком България" - компанията, която искаше да придобие ЧЕЗ, съобщиха, че ще се запознаят с мотивите на комисията и ще излязат със становище във връзка със забраната.

Решението на КЗК не е окончателно и може да бъде обжалвано в съда.

Стотици фермери излязоха на протест пред сградата на Министерски съвет заради принудителната евтаназия на домашни животни в Югоизточна България.

Протестиращите направиха опит да нахлуят в сградата на Министерски съвет, тъй като премиерът Бойко Борисов не се яви пред тях, но бяха удържани от Жандармерията. В недоволството си овцевъдите демонстративно изляха мляко и запалиха бала вълна.

Исканията на протестиращите са за държавна помощ от най-малко 20 лева на животно, която да компенсира загубите в бранша по време на действието на отменената от съда Наредба 3 за директните плащания. Те настояват компенсацията за колегите им от районите под карантина, заради чумата да е в размер от 40 лева на животно. Националната овцевъдна и козевъдна асоциация настоява и за обезщетения по пазарни цени за принудително умъртвените животни заради чумата.

Протестиращите поискаха оставката на министъра на земеделието и на Директора на агенцията по безопасност на храните. Хората се оплакаха, че нито един чиновник от земеделското министерство не е отишъл при тях да им обясни за проблема с чумата.

При протестиращите пристигна и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя заяви, че правителството така и не е успяло да даде доказателства за наличието на чума по дребните преживни животни.

Премиерът Бойко Борисов бе категоричен, че ако не се спре заразата сега, това ще изправи страната пред катастрофа. Според министъра на земеделието Румен Порожанов пък, над 100 животни са изнесени от Странджанско, което създавало реална опасност от разпространение на чумата и на други места в страната.

В края на протеста, стана ясно, че всички искания на фермерите са били удовлетворени. Стадата, които бяха евтаназирани, ще бъдат възстановени през следващата година, тъй акто сега тече карантина от 6 месеца. Компенсациите по Наредба 3 ще бъдат изплатени в бюджета за 2019 година.

В резултат на протеста премиерът Бойко Борисов освободи заместник-министър и още трима чиновници заради чумата по животните.

Още 115 животни в село Шарково трябва да бъдат евтаназирани заради огнищата на чума в Югоизточна България. Досега са умъртвени около 4000 кози и овце.

Най-вероятната причина за проникване на вируса на територията на България е чрез нелегално транспортиране на заразено животно от Турция. Това каза Ивайла Давидова, която е представител на главна дирекция “Верификация на официалния контрол" към Българската агенция по безопасност на храните.

Всяка заповед за евтаназия е придружавана с протоколите от лабораторните изследвания. Това заяви от своя страна изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Дамян Илиев.

Земеделският министър Румен Порожанов оповести, че от днес започва обезщетяването на животновъдите в първите две населени места.

До този момент заболяването е регистрирано в 7 общини, на територията на две области – Ямбол и Бургас.

Проведе се изнесено заседание по делото за трагедията в Хитрино.

Това стана в двора на Окръжна следствена служба в Шумен. Припомняме, че обвиняеми са машинистите Димитър Михнев и Радослав Петков.

По време на заседанието бе извършен оглед на части от дерайлиралата влакова цистерна, от която е изтекъл газът и на печката предизвикала взрива. Адвокатът на частните обвинители Петра Свиленова смята, че това което е видяла потвърждава тезата на обвинението за причините за газовата експлозия.

Според адвоката на машинистите Ивайло Йорданов от огледа са възникнали допълнителни въпроси.

Припомняме, че на 10 декември 2016 в района на гара Хитрино дерайлира товарна влакова композиция, превозваща пропилен и пропан-бутан. Последва взрив в резултат на който загинаха седем души, а 29 бяха ранени. 

Майки на деца с увреждания излизат на ефективен, "брутален" протест на 30 юли.

Те са недоволни от поправките в Закона за личната помощ, който не отразявал исканията им. Според омбудсмана Мая Манолова за хората с увреждания нищо не се променяло, тъй като текстовете възпроизвеждали на 70% действащия закон, като в немалка част ситуацията дори се влошавала.

"В текстовете на промените не е ясно как ще бъде оказвана тази индивидуална подкрепа, няма ясно изразени правила и критерии как ще се класират хората, не е ясен и съставът на комисията, която ще извършва оценките", коментира преди срещата Манолова.

Още по-притеснително било това, че подкрепата е в четири направления, които действат и в сегашния закон.

"... Помощ за адаптиране на жилище, за медицински изделия, финансова помощ и социални услуги, и в момента фигурират в настоящия закон. Нищо не се променя по отношение на помощните средства. Хората с увреждания настояват да получават помощни средства, а не определена сума", заяви още омбудсманът.

Днес поправките бяха обсъдени в Министерството на труда и социалната политика, в присъствието само на Мая Манолова. Екипите й са изчислили, че ще са необходими допълнително 105 млн. лева през 2019 година, за да се приложи Законът за личната помощ.