Проекти, които да бъдат в полза както на българската страна, така и на всички останали страни от стратегията. Нещо, което пропуснахме. Това е своеобразен провал и, меко казано, нехайство от страна на служебното правителство, което завари всъщност началото на председателството. Уви, тези пропуснати месеци не могат да се върнат. Положителното е, че имаме още половин година, в която ние по най-бързия начин трябва да излезем с възможно най-сериозни и най-големи предложения, които да бъдат заложени в стратегията.

Това, което прави впечатление за последните години, е, че проектите, които се реализират от българска страна, са много фрагментирани. Няма централизация, няма обща държавна стратегия за кандидатстване и за изработка и за предлагане на проекти, свързани с Дунавския регион, най-вече в частта с България. Така че тук, освен общините и неправителствените организации, на нас ни е необходима подкрепата на държавата. На първо място започваме с предложение за уеднаквяване на инфраструктурата в различните държави, тъй като можем да забележим, че между това, което е в Централна Европа и това, което е в българската част, има огромна разлика. Ние изоставаме сериозно в инфраструктурата. Знаете, от фактор по река Дунав България преди време като корабостроене, като корабоплаване, а в момента, меко казано, изоставаме. Дори част от мощностите ни са закрити, а неща, които съвсем спокойно биха могли да бъдат имплементирани и да бъдат финансирани с цел възраждане на градове като Русе, Видин, Свищов, разбира се, Тутракан и Силистра.

Отсрещна Румъния изгради изключително много малки туристически обекти и този въпрос със свързаността те го реализираха като държавна политика в рамките на Дунавската стратегия. За съжаление нашето служебно правителство ни провали и сега ще трябва да се вложат огромни усилия не само за да върнем авторитета на България, но и за да можем да бъдем активни участници в проектирането на следващия период от време, защото България към този етап не лидира практически почти нито един сериозен проект.