Народното събрание ратифицира Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Република Македония.
По време на дебатите, Валери Жаблянов изказа своето лично становище, с което не се ангажира и групата на БСП, че документът стъпва върху македонизма, защото признава съществуването на два народа и два езика.
"Изказвам се с една молба да спрат фанфарите поне за три минути и в лично качество на народен представител, отговорен пред собствената си съвест", заяви Жаблянов
Според Пламен Манушев от ГЕРБ Договорът за добросъседство с Македония ще даде възможност на всички, които се чувстват българи в Македония да го кажат свободно.
"Нашите народи, които в миналото са били един, ще продължат да бъдат такива и договорът дава възможност за това. Договорът не е предателство, а исторически пробив в отношенията между два братски народа", посочи Манушев.
Министърът на външните работи Екатерина Захариева благодари на всички, които през годините са работили за този договор.
"Няма как интересите на България да са различни от това да имаме стабилна, демократична и приятелска Република Македония", категорична бе Захариева.
Договорът за добросъсъедство с Македония бе приет единодушно с галсовете на 186 народни представители.
България има четири приоритета по време на председателството на Съвета на европейския съюз.
Това каза в европарламента в Страсбург министър-председателят Бойко Борисов.
"Четири са нашите основни приоритета – бъдещето на младите хора в Европа, Западните Балкани и свързаността в региона, сигурна и стабилна Европа и дигиталните умения. Ако ние не го направим, интересът, който има Русия, Турция, Китай ще го направят, защото имат интереси на Балканите", категоричен бе Борисов.
Бойко Борисов каза още, че ще се работи и по въпроса с разпределението на мигрантите в ЕС.
"Има няколко държави, в които са струпани много мигранти, други, които не искат да приемат такива, и трета група – Италия, Гърция и България – които са на границата. Трябва да се направят сигурни центрове, близо до военните конфликти, за да могат след това хората да се върнат по своите родни места и да участват в тяхното възстановяване. Икономическите мигранти трябва да бъдат допускани до там, където има нужда от тях. Това са моите предложения по този проблем", каза още Борисов пред Европейския парламент
Премиерът Борисов също така подчерта важността на единната отбранителна и енергийна политика за бъдещето на Евросъюза.
Парлементарната група на БСП внесе вота на недоверие в деловодството на Народното събрание.
Мотивите са описани в десет страници, но основното е провалът в борбата с корупцията, каза лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя заяви още, че партията не се счита за уязвима на тема корупция.
"Има тежки констатации на правоохранителните органи, че системите на приходните агенции са пробити. Че в тях се влиза от множество точки, че се заличават данни на акцизни стоки, поради което не се внася акциз и ДДС на определени стойности, които не мога да ви споделя, защото е класифицирана информация", заяви пред журналисти Нинова.
От ГЕРБ коментираха, че вотът е обречен на провал.
"Докато в Брюксел, докато цяла Европа приветства българското председателство, в лицето на делегацията, водена от Борисов, тук в Народното събрание ставаме свидетели на едни самоцелни действия, които целят само да имитират политическа дейност.", каза депутатът от ГЕРБ Тома Биков.
Според него, вотът на недоверие няма да успее и защото не е насочен към конкретен министър или политика на правителството.
"Имаме бюджет, който разхлабва коланите на българите и точно сега да спрем този тренд за удоволствие на БСП да имитира дейност, няма да стане", категоричен бе още Тома Биков.
Вотът на недоверие е внесен само с 80-те гласа на парламентарната група на социалистите.
В Окръжен съд - Шумен започна делото за влаковата катастрофа в Хитрино от 10 декември 2016 година.
Обвиняеми са двамата машинисти, управлявали дерайлиралия влак. Димитър Михнев и Радослав Петков ще отговарят за смъртта на 7 човека и 14 пострадали.
Първото заседание на съда по делото бе разпоредително и на него като частни обвинители бяха конституирани всички пострадали и близки на загиналите. Това престъпление е по транспорта, за което се предвижда наказание от 5 до 20 години затвор.
Според държавното обвинение причина за настъпилото ЖП произшествие е, че товарният влак се е движил с двойно по-висока от разрешената скорост. Това е довело до претоварване и разрушаване на железния път и дерайлиране на част от вагоните. В обвинителния акт е посочено, че машинистът на товарната композиция Димитър Михнев не е изпълнил незабавно, точно и безусловно указанията на сигнала на предупредителния семафор. При навлизане в гарата управлявал влака със скорост 78 км/ч. и не намалил скоростта до 40. Вторият локомотивен машинист Радослав Петков не предприел действия за незабавно спиране на влака, след като Михнев не показал с действия, че управлява безопасно влака.
Адвокатите на машинистите поискаха отвод на прокурора Маргарита Георгиева. Те настояха и за връщане на делото за доразглеждане, тъй като не са им били дадени видеозаписи от огледи на дерайлиралите цистерни и локомотив. Съдът обаче отхвърли исканията.
По същество делото ще започне на 7 март. То ще се гледа по съкратената процедура, като няма да бъдат призовавани всички свидетели и вещи лица.
България изпълнява всички условия, за да се присъедини към Шенген и чакалнята на еврозоната.
Това каза председателят на Eвропейската комисия Жан-Клод Юнкер по време на пресконференция, която той даде пред медиите заедно с българския премиер Бойко Борисов след разговорите помежду им тази сутрин.
"България изпълнява всички условия, за да се присъедини към Шенген, въпреки че някои страни блокират това присъединяване, аз не бих отстъпил от тази позиция, ако се повдигне този въпрос. Готова е и за чакалнята на еврозоната ERM-2.", заяви Юнкер.
Министър-председателят Бойко Борисов заяви, че България ще настоява и ще държи твърдо за кохезионните фондове, тъй като за Балканите и новоприетите членки, те са жизнено важни.
"Ако има нещо, за което България ще настоява и ще държи твърдо, това е темата кохезионни фондове. Защото сме го поели като ангажимент, а и сме убедени, че за Балканите и новоприетите членки, те са жизнено важни.", каза Борисов.
По отношение на Западните балкани, Жан-Клод Юнкер заяви, че те трябва да имат ясна европейска перспектива. Според него обаче това може да стане в следващия мандат на европейската комисия.
"Добре е, че се отваря темата за Западните Балкани - скоро ще имаме среща на върха по тази тема и ще се радвам да науча какви са очакванията на страните. Не се очаква до 2020 година да се приемат нови членове в Европейския съюз, но по време на следващия парламентарен мандат ще има по-целенасочени занимания по темата, за да имат Западните Балкани ясна перспектива", категоричен бе председателят на Европейската комисия.
Жан-Клод Юнкер предаде на Бойко Борисов схема за газовите доставки в хъб Балкан, разработена от Европейската комисия.
БСП внася вота на недоверие към кабинета на 17 януари без ДПС.
Това заяви в кулораите на Народното събрание лидерът на левицата Корнелия Нинова. Тя каза, че мотивите за това решение произтичат от принципни различия в позициите, заради речта на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, в която той заяви, че трябва да се пази стабилността и че няма готова опозиционна сила, която да поеме управлението.
"Затова, оставяйки с взаимно уважение по между си с ДПС, ние пристъпваме на 17 към внасяне на вот на недоверие. Дали ще ни подкрепят е тяхно политическо решение.", каза лидерът на БСП Корнелия Нинова.
Йордан Цонев от ДПС заяви, че ще подкрепят вота на недоверие, но със свои мотиви и аргументи.
"Имаме решение за вота на недоверие и то много отдавна, взето на нашия най-висш форум между две конференции на Националния съвет. Решението ни не е за един вот, а за вотове, и добре обосновано", категоричен бе Цонев.
Темата на вота ще е несправянето на правителството с борбата с корупцията.
Утре откриват официално председателството на България на Съвета на Европейския съюз.
Това ще стане на официална церемония в Народния театър, на която ще присъстват председателят на европарламента Антонио Таяни, на Съвета на Европейския Съюз Доналд Туск и председателя на комисията Жан-Клод Юнкер.
В рамките на 6 месеца в България ще се проведат над 460 събития, 30 от които на високо ниво.
"Това, което се случва като мерси за сигурност от наша страна ще е под мотото на гъвкавостта. От няколко месеца работи оперативен щаб. Изготвени са и проиграни са много варианти за предвижване на делегациите и сигурността на съпътстващите мероприятия. Напълно сме готови за тези 6 месеца. Самото председателство е предизвикателство за държавата, но и за службите за сигурност така, че всички мерки са предприети", заяви днес заместник-директорът на СДВР Антон Златанов
През деня се предвижда провеждането на 9 протеста. Очаква се служителите на МВР да излязат отново по улиците на София срещу ниските възнагражденията във вътрешното министерство. Ще има и протести "за" и "против" застрояването на Пирин.
"С всички организатори МВР и Столична община сме провели срещи и сме ги призовали за разбиране. С всички организатори сме съгласували маршрути на движение, сборни и крайни пунктове, по начин, по който да не пречат на делегациите. Вярваме, че това ще се спази от всички протестиращи, защото в противен случай не би била приятна ситуацията", каза още Златанов.
Междувременно на днешното заседание на Министерски съвет, което се проведе в НДК, премиерът Бойко Борисов изрази възмущението си от премахването на протестния билборд на служителите на МВР в столицата.
"Ние в момента ще започнем да разглеждаме бюджета на ЕС за следващия период и, когато защитаваме особено кохезионната политика, искам да знаят колко са заплатите и пенсиите в България. Така, че не само, че не сме в колизия с техния протест, 55 млн. изплатихме повече на МВР, 100 млн. повече за армията, двойно увеличение на учителските заплати, 15 млн. допълнително за БАН, 10 млн. и сграда за СУ. Това са обществени пари и мисля, че с колегите се опитваме да ги слагаме на най-правилните места. Безспорно искаме да увеличим на всички доходите, но увеличихме и пенсиите", коментира Борисов.
От столичната полиция заявиха, че са готови с мерките за сигурност по време на събитията в рамките на Европредседателството. Те призоваха още гражданите да сигнализират незабавно МВР, когато забележат нещо съмнително, за да може органите на реда да реагират максимално бързо.
Председателството на Съвета на Европейския съюз в контекста на общата политика за сигурност и отбрана е голяма отговорност, но предоставя значителни възможности на България в няколко важни направления.
Това каза президентът Румен Радев след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, което се проведе днес. Според него, трябва да се върви към пълноценна интеграция на българските въоръжени сили в европейските процеси по консолидиране на отбранителната индустрия. В тази връзка той заяви още, че засиленото отбранително сътрудничество е много важно за укрепването на сигурността на целия регион.
"От съществена важност е в качеството си на председател на Съвета на Европейския съюз да покажем, че ние можем да изпълняваме ефективно тази роля, затова трябва да покажем, че ние планираме нашата отбранителна политика по европейски образец – всеобхватно и дългосрочно.", изтъкна Румен Радев.
Планирането на отбранителната политика изисква и програма за рершаване на проблемите на Българската армия и след 2024 година, смята също така държавният глава.
"Предвид динамичната среда за сигурност, предвид състоянието на въоръжените сили, стигнахме до консенсус, че планът за нарастване и повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 година, остава открит и трябва да бъде прегледан и надграждан, така че България да преследва развитието на адекватни отбранителни способности на съвета за сигурност", заяви Румен Радев.
Президентът направи и конкретни предложения към изпълнителната власт за развитието на отбранителните способности на въоръжените сили на България.
Продължава работата по издирване на извършителя на вчерашното показно убийство на бизнесмена Петър Христов. Това каза вътрешният министър Валентин Радев без да съобщи повече подробности.
"Имаме и нова информация от граждани, които го познават. Правим всичко възможно да бъде разкрито как е станало, всички събрани доказателства се обсъждат. За нас е важно, че има убийство, без значение на кой човек е. Това е човек, убит показно в центъра на София и това ни притеснява", заяви Валентин Радев.
Цветан Цветанов също коментира убийството на бизнесмена, който е подпомогнал за разкриването на тежки криминални престъпления.
"Петър Христов не е бил член на партия ГЕРБ, бил е симпатизант. Направил е само едно единствено дарение, то може да се провери.", заяви Цветанов и допълни: "Петър Христов беше един достоен човек. В периода, когато бях вицепремиер, той имаше възможност да подпомогне разкриването на тежки криминални престъпления. Ако мотивът за това престъпление (убийството на Христов – бел. ред.) е ответна реакция на групата на "Наглите", това не е добър сигнал", каза още той.
Припомняме, че бизнесментъ Петър Христов беше прострелян пред офиса си с 8 куршума и по-късно почина в болницата. Полицията работи по няколко версии, но основната е, че разстрелът е свързан с бизнес делата на 49-годишния мъж.
Показно разстреляха бизнесмен тази сутрин в София.
Покушението срещу Петър Христов е извършено пред офиса му в столичния квартал "Манастирски ливади" около 10:00 часа.
След като е бил прострелян няколко пъти той е бил откаран във Военномедицинска академия от своя шофьор, където половин час след приема в реанимация, е издъхнал.
На място веднага пристигнаха полицейски екипи, които отцепиха района на улица "Ралевица". Криминалисти и служители на СДВР извършиха оглед. Основните версии, по които се работи, са свързани с бизнеса на Петър Христов.
"Освен в хранително-вкусовия бизнес, той е имал интереси в строителството. Не изключваме и версии, свързани с личния му живот", заяви директорът на Главна дирекция "Национална полиция" Христо Терзийски.
На този етап МВР няма данни бизнесменът да е получавал заплахи за живота. Не е установено и да е имал интерес с високо рискови акцизни стоки.