Без единен закон за пациента, не може да има качествено здравеопазване. Това казаха в Разград експерти от националната пациентска организация "Конфедерация за защита на здравето". На срещата присъства и заместник-кметът по социалните дейности на община Разград Ердинч Хасанов, представители на медицинските среди и на неправителствени организации.

Според председателя на конфедерацията Петко Кенанов, през годините са правени много опити  законът за пациента да влезе за разглеждане в народното събрание, но без успех.

Към момента от "Конфедерация защита на здравето" са намерили подкрепа в парламентарната комисия по жалбите на граждани. Очаква се скоро исканията да влязат за разглеждане от народните представители.   

Днес в Разград се състоя среща на представители на местния бизнес от различни браншове с ръководството на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Те обсъдиха актуални действия в подкрепа на българската икономика. Целта на предприетите от асоциацията подобни срещи в регионите в страната е подобряване условията за българския бизнес, който работи в изключително конкурентна среда на регионално, национално и световно ниво.

Една от основните дискутирани теми бяха осигуровките на заетите лица. Представени бяха и данни за сивата икономика, чийто процент намалява, но все пак е значителен – около 30 на сто. Един от основните проблеми за развитието на бизнессредата  е вдигането на минималната работна заплата - фактор, който затруднява фирмите в конкурентната им среда. В тяхна тежест е също плащането на такса битови отпадъци.

В Асоциацията на индустриалния капитал членуват над 7000 предприятия.

По време на срещата днес бяха представени няколко оперативни програми, които могат да помогнат на фирми и предприятия да получат финансиране. Представена бе и немска насърчителна програма, насочена към български малки и средни предприятия.

В София се провежда среща на данъчните администрации на страните от Европейския съюз. Домакин е Националната агенция за приходите в България.

Основна тема на форума е „Визия за развитие на контролни дейности и борбата с данъчните измами“, разглеждана в контекста на нрепекъснато развиващите се информационни технологии и предизвикателствата, които поставят пред Европейските данъчни администрации.

Събитието бе открито от дизпълнителния директор на НАП Галя Димитрова. Според нея, промените в икономиката и социалното развитие на държавите в Европа водят до нуждата от трансформации в приходните администрации.

„Нашата основна цел е да стимулираме доброволното изпълнение на задълженията и най-вече да създаваме нагласа на мислене за партньорство между приходните администрации и задължените лица“, подчерта г-жа Димитрова.

На събитието присъства и министъра на финансите Владислав Горанов, който поздрави гостите и подчерта важността на събитието. По думите му само при наличието на ясна визия за борба с данъчните измами, при засилена координация и тясно административно сътрудничдесетво между държавите-чледнки, могат да бъдат постигнати резултатид, които да отгаварят на европейските граждани и бизнеса за икономически растеж и развитие.

Във форума, освен на ръководителите на данъчните администрации на страните-членки, участие взеха и представители на Европейската комисия, Световната банка, Организацията за икономическо развитие и сътрудничество, Центърът за финансово развитие, Вътрешноевропейската организация на данъчните администрации и др.

Информационната система за хората с увреждания, за която държавата даде 2 500 000 лева, не работи.

Това каза премиерът Бойко Борисов след продължилата пет часа среща с майки на деца с увреждания, които близо 2 месеца протестират с основно искане да се приеме законът за личната помощ. Стана ясно, че той трябва да бъде готов до края на септември.

На срещата са били обсъдени конкретни проблеми включително въвеждането на регистър на хората с увреждания, от който да се вижда индивидуалната нужда от помощ. Дискутирани са били и помощните средства за хората с увреждания и подобряването на критериите за финансова подкрепа.

"Проведохме една доста интензивна среща с премиера, министър Бисер Петков, здравния министър и вицепрезидента Томислав Дончев. Пред тях отново поискахме създаването на регистър на хората с увреждания, както и да не се дават помощи на калпак, а според индивидуалните потребности на лицето. Обединихме се около това, че Законът за личната помощ, Законът за хората с увреждания и Законът за социалните услуги ще бъдат готови до края септември ще бъдат дадени на депутатите за обсъждане", каза след срещата една от майките Мая Стойцева.

Бойко Борисов подчерта, че ще бъде проверено на какво се дължи това, че инфорамционната система за хората с увреждания не работи.

"Благодаря на участниците в срещата. Неслучайно минаха 5 часа, защото по всяка тема има диаметрално противоположни разбирания. Дори от най-елементарните – помощните средства дали да ги купува държавата, или отделно - тотално различни мнения. По този държавен орган за координация – абсолютно две коренно различни мнения. За мен тази среща е съществен напредък, защото заедно с всички тези хора седнахме на една маса", категоричен бе премиерът.

Майките на деца с увреждания бяха категорични, че протестите ще продължат докато не видят исканията си залегнали в документ.

Президентът на България Румен Радев е на официално посещение в Словакия.

Той беше посрещнат с тържествена церемония пред Президентския дворец в Братислава.

Акценти в срещата му със словашкия държавен глава бяха мигрантската криза, борбата с корупцията и възможностите за задълбочаване на икономическото сътрудничество между двете страни.

Според Румен Радев охраната на външните граници трябва да се засили. Двамата бяха единодушни, че има нужда от единно решение по отношение на бежанската криза.

Върховенството на закона беше друга тема от разговорите на двамата държавни глави. По думите на президента Радев, както обществото в България, така и в Словакия има интерес от установяване на високи антикорупционни практики.

По време на срещата бяха обсъдени и възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между двете страни в сферите на автомобилостроенето, туризма, информационните технологии и енергетиката.