Речните администрации на България и Румъния имат общ план за действие за осигуряване на корабоплаването по р. Дунав.

На 9-ти и 10-ти февруари, в гр. Гюргево, Румъния се проведе заседание на Смесената българо-румънска комисия за поддържане и подобряване на фарватера в българо-румънския участък на река Дунав.

Комисията е създадена през 1955 г. по силата на споразумение между двете страни и заседава два пъти годишно. Участие в работата на комисията вземат ръководителите и експерти на структурите, ангажирани с изучаването на режима на реката и поддържането на корабоплавателния път – Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ – Русе и Речна администрация на Долен Дунав – Галац (R.A. Administratia Fluviala a Dunarii de Jos Galati).

По време на последното заседание бяха обсъдени и анализирани хидроложките и навигационните условия през изминалата 2022 г., която беше изключително маловодна и това създаде редица затруднения за корабоплаването в общия участък от реката. Представителите на двете администрации съвместно планираха действията, които ще бъдат предприети за осигуряване на безопасно корабоплаване, отчитайки необходимостта от гарантиране на минимални параметри на корабоплавателния път.

Двете страни подготвиха общ план за действие през 2023 г., включващ редица мероприятия – хидрографски измервания, обозначаване на пътя с плаваща и брегова сигнализация, извършване на драгажни работи в критичните участъци.

Също така беше постигнато съгласие за ежедневен обмен на информация между двете администрации и оперативно планиране на работите, в случаите на ниски водни стоежи или тенденция за такива.

Необходимите сили и средства за извършване на планираните дейности (екипажи, плавателни съдове, специализирани технически средства и оборудване) са налични в двете администрации. Те са финансово обезпечени и в готовност за започване на работа при необходимост.

Предлагат законодателни промени, които да позволят чуждестранните шофьори да бъдат санкционирани на момента от полицията.

Това стана ясно по време на работна среща в Русе във връзка с възможностите за засилване на контрола от органите на реда в района на Дунав мост.

По данни на Областната дирекция на МВР в Русе 4200 електронни фиша са съставени на чуждестранни шофьори през миналата година, като едва 63 от тях са платени.

Съгласно действащите закони, при нарушение се съставя на акт в присъствието на свидетели, а за гражданите с постоянен адрес извън България - трябва да бъде преведен на разбираем за тях език. До изпълнение на наказанието се стига едва след изтичането на съответните срокове за обжалване, а при обжалване - след влизане в сила на решението на съда.

За граничен град като Русе това е голям проблем. ТИР-овете спират където искат и създават затруднения на гражданите. Затова е необходимо законодателство, което да позволи на полицаите на момента да налагат наказания, заяви кметът на Русе Пенчо Милков.

Депутатите от русенския избирателен район са готови да съдействат, за да се случат законодателните промени, и дори да се включат в съвместна работна група.

Междувременно стана ясно, че първата копка за изграждането на магистралата Русе – Велико Търново в участъка до Бяла и обхода на града трябва да започне до октомври.

Стойността на строителните дейности за първите два лота е над 1,8 милиарда лева с ДДС.

Вижте повече по тези теми във видеото.

Очакваме двустранният ни стокообмен с Румъния да надхвърли 7 милиарда евро до края на годината.

Това съобщи министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов при откриването на българо-румънски бизнес форум в Русе днес.

В него участие взеха над 100 компании от двете държави.

Само за първите 5 месеца на тази година стокообменът възлиза на 3,5 милиарда евро, което е ръст от над 50%, подчерта Никола Стоянов.

Българските инвестиции в Румъния са много повече отколкото румънските в България, заяви още министър Стоянов.

България и Румъния биха могли да си сътрудничат и в областта на транспортната и дигиталната свързаност, включително и по съвместни проекти със средства, отпуснати от Европейския съюз по националните планове за възстановяване и устойчивост.

Вижте повече подробности във видеото.

Със съвместно заседание на Общинските съвети в Русе и Гюргево бе отбелязан 9 май – Денят на Европа.

Това се случи за първи път в историята на местните парламенти от двата побратимени града.

Основната идея бе да се отбележи денят, в който България и Румъния поеха заедно по пътя на Европа. Затова съвместното заседание на Общинските съвети, което телевизия КИС 13 излъчи НА ЖИВО започна с националните химнове на двете държави, както и на Eвропейския съюз.

По подобие на сътрудничеството на парламентарно ниво, това също е исторчиеска крачка в отношенията между общинските съвети на двата града, заяви кметът на Русе Пенчо Милков. Еврорегион Русе - Гюргево е пример за трансгранично сътрудничество, каза от своя страна кметът на Гюргево Адриан Ангелеску.

Днес общинските съветници приеха две съвместни декларации – едната във връзка с еврочленството, а другата - в подкрепа на изграждането на втори мост при Русе и Гюргево. Тя ще бъде адресирана до правителствата на двете държави, депутатите от двата региона, както и до членовете на Европейския парламент от България и Румъния.

По този начин побратимените градове показват за пореден път готовността и желанието си да работят заедно за развитието на региона.

Вижте още във видеото.

Община и доброволци в Русе обединяват сили в помощ на бежанците от Украйна.

Предстои да започне издаването на документи за временна закрила още на границата.

В момента това, което правят местната и държавната власт е да се подобри координацията между институциите и всички граждански организации, които искат да помагат на украинските граждани.

Пенчо Милков призова представителите на гражданските организации да декларират в най-кратък срок с какво могат да бъдат полезни, като подчерта, че липсват по-скоро човешки, отколкото материални ресурси.

Очаква се съвсем скоро да заработи мобилен пункт на Дунав мост, където украинските граждани, потърсили убежище в България, да заявят желанието си да получат временна закрила съгласно Директивата на Европейския съюз.

На границата те ще могат да получат идентификационен номер, чрез който в срок от 1 година ще могат да работят и да ползват образователни, медицински и други услуги на територията на България.

Вижте повече подробности във видеото.