Днес и утре в София се провежда среща на върха между Европейския съюз и Западните Балкани.

Ще бъде обсъдена темата с присъединяването на страните от региона към Европейския съюз.

"Европа има нужда от Западните Балкани и те се нуждаят от Европа. Ясно е, че това е тяхната европейска перспектива. Що се отнася обаче до разширението на съюза, това не е идея, на която много се радват в Европа. Проблемът е, че няма яснота накъде отива Европейският съюз. Сега е моментът да решим това. Искам да кажа също, че Турция не може да стане член на ЕС, тъй като Кюрдският регион не е част от Европа. Ако и това заявим категорично, ще има готовност да се включат и Западните Балкани", заяви днес в София председателят на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент Манфред Вебер.

"Необходимо е взаимният ангажимент на Европейския съюз и Западните Балкани към реформи да се продължи. Изключителн ео важно да не се загуби темпото в усилията за приобщаването на региона към европейските ценности и практики и ще разчита за това и на Хърватия. Благодарен съм на колегите от всички политически партии от целия ЕС включително и на колегите от Западните Балкани че всички са тук. Това е успех за България.", категоричен бе премиерът Бойко Борисов след среща с хърватския премиер.

Той се срещна и с председателя на Европейския парламент Антонио Таяни. Той потвърди ангажимента си да подкрепя европейската перспектива на държавите от Западните Балкани, да насърчава диалога между тях и провеждането на необходимите реформи. Таяни поздрави българския премиер за успешното провеждане на председателството и приветства работата на България за фокусиране на вниманието върху Западните Балкани.

Борисов подчерта, че разчита на подкрепата на Европейския парламент темата за развитието на страните от региона да остане сред приоритетните политики и след края на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

До края на годината може да започне процедурата за избор на инвеститор на АЕЦ "Белене", ако преди това Парламента реши, че проекта трябда се реализира и възложи мандат на Министерството на енергетиката.

Предстои внасянето в Народното събрание на доклада за оползотворяването на активите на АЕЦ "Белене". Това каза енергийният министър Теменужка Петкова по време на форум в Сочи. По думите й, правителството трябва да използва всички предимства на проекта, за да се намери стратегически инвеститор с цел максимална защита на националните интереси.

"Всичко онова, което притежаваме като активи е изключително сериозно – това са близо 3 млрд. лв. пари на българските данъкоплатци. Имаме оборудване, имаме лицензирана площадка, имаме нотифициран проект от ЕК още през 2007 г. Всичко това прави този проект възможно най-бързо да се реализира в сравнение с другите проекти в региона. Аз мисля, че ние трябва да опитаме да потърсим вариант за възможност за реализация на пазарен принцип и без държавана гаранция. За да стартира този процес, ще ни бъде необходим мандат от парламента", подчерта Теменужка Петкова

Според министър Петкова единственият вариант НЕК, българският енергиен холдинг и държавата да си възстановят всички средства, които са инвестирани до момента, е реализацията на този проект.

"Ако се върви към някой от другите варианти за реализиране на оборудването – да не е площадката на АЕЦ "Белене", това означава, че трябва да се отпишат автоматично от активите на НЕК близо 1,3 млрд.лв., а това не е най-доброто икономическо решение. Затова ние сме се концентрирали в тази посока – максимално използване на всичко, което притежаваме, с цел защита на националния интерес и на енергийната ни сигурност", категоричнабе още Петкова.

Енергийният министър разкри още, че при разговорите с руските партньори е обсъдено и изявлението на премира Бойко Борисов, който поиска вдигане на мораториума за изграждането на АЕЦ "Белене".

Четири години след затварянето на Корпоративна търговска банка започна процеса.

Подсъдими са 18 души, а делото се гледа задочно срещи мажоритарния собственик Цветан Василев, тъй като той е в Белград.

Преди прочитането на обвинителния акт съдията поиска всички да станат на крака, защото това е "най-тържествената чат от процеса", което предизвика скандал между прокуратура и адвокати.

Според наблюдаващия прокурор Иван Гешев има натиск и заплахи над свиделите от страна на адвоката на Василев.

"Обвинението е повдигнато от прокурор за престъпление по член 321, ал. 6. Няма да цитирам имена. На този човек по указание на Василев са му дадени пари, за да „профилактира” свидетеля Лазов. Ние не се притесняваме, засега и свидетелите, които казват истината, не се притесняват", подчерта Гешев.

Прогнозите са че до разпит на свиетели по делото ще се стигна най-рано през октовмри.

Извънредна среща на превозвачите се проведе днес в Министерски съвет.

Поводът са новите европейски правила за товарни превози, които застрашават българските транспортни фирми.

Причината за недоволството от страна на транспортните фирми е новият пакет за мобилност, при който се предвижда шофьорите да се прибират по родните си места на всеки три седмици. Според бранша така ще намалеят курсовете и ще се увеличат разходите за прибирането на шофьорите, което ще е пагубно за фирмите.

"Този закон "Макрон", както ние му викаме, те така и в Европа му викат, показва двойните стандарти, които иска Макрон да направи. За България както направиха двойните стандарти за храните, сега искат и за работната ръка да бъде двоен стандарт", каза собственикът на една от големите транспортни фирми в България Миролюб Столарски.

Ивайло Московски, заяви че подкрепят превозвачите и заплаши, че ако бъде принуден да приеме спорните промени, ще напусне Съвета на министрите.

"Разминаванията са на няколко места. На първо място става въпрос за задължителното връщане на водачите на транспортни средства у дома. Категорично сме против. Ние считаме, че тук се нарушават човешките права. Няма как да бъдат задължавани граждани къде да прекарват своята почивка", категоричен бе Московски.

На 16 и 17 май представители на транспортните фирми ще излязат на протест в София, когато ще се състои и срещата на всички европейски лидери.

По-строги мерки срещу незаконната сеч прие Народното събрание на първо четене.

Направените предложения имат за цел повишаване на ефективността на наказателното производство при извършване на престъпления, засягащи горския фонд и тяхната превенция, каза за телевизия КИС 13 народният представител Искрен Веселинов.

Една от предвидените в проектозакона санкции е, който сече, събира, добива, взема или извозва каквито и да било дървета или части от тях, включително отсечени или паднали, когато предметът на престъплението или нанесените щети са на стойност над една минимална работна заплата, се наказва с лишаване от свобода до 6 години и с глоба от 1000 до 20 000 лв.

Друга санкция, която се предлага, е който без разрешение убие или улови дребен дивеч, когато предметът на престъплението или нанесените щети са на стойност над една минимална работна заплата, се наказва с лишаване от свобода до 6 месеца или с пробация до 1 година и с глоба от 300 до 500 лв.

По покана на държавния глава Румен Радев, на официално посещение в България пристигна президентът на Австрия Александър Ван дер Белен.

На площад "Св. Александър Невски" се състоя церемонията по официалното посрещане на австрийския президент. Александър Ван дер Белен положи венец пред паметника на Незнайния войн, след което двамата с Румен Радев се оттеглиха към "Дондуков" 2. Те обсъдиха важни теми от европейския дневен ред, сред които и общата политика за сигурност и отбрана.

"Обсъдихме общата политика за сигурност и отбрана, сътрудничество, европейският фонд за отбрана, както и нови механизми за повишена сигурност. Говорихме и за предизвикателствата на мигрантската криза, необходимостта от реформа на Общата европейска система за убежища, перспективата на кохезионната политика след 2020 г., Дунавската стратегия и перспективата на държавите от Дунавския регион.", заяви на брифинг след срещата Румен Радев.

Алекаснадър Ван дер Белен заяви, че Австрия и България са стратегически партньори по много теми, включително и по приоритетите на председателство на Съвета на Европейския съюз, което Австрия ще поеме.

"Например що се отнася до стратегията, свързана със Западните Балкани. Силно се надявам, че срещата на върха в София през май наистина ще доведе до напредък. Що се отнася до приемането на България в Шенген, ние оценяваме усилията на България, свързани със защитата на външната граница на ЕС и се надяваме, че всички тези усилия ще получат съответното признание", подчерта австрийският президент.

Двамата обсъдиха и възможностите, които предоставя Дунавската стратегия за развитие на регионите.

"Обединихме се около това, че стратегията трябва да намери своето възраждане, тъй като тя е важна не само за държавите от този регион, но и за България, тъй като тук се намират най-малко развитите региони. И наш национален приоритет е да търсим механизми за тяхното развитие", категоричен бе Радев.

Австрийският президент се срещна и с минисър-председателя Бойко Борисов. Те обсъдиха обстановката на Балканите и перспективата пред страните от региона за постигане на стабилност, транспортна и дигитална свързаност и икономически растеж.

Утре Александър Ван дер Белен и Румен Радев, заедно с румънския президент Клаус Йоханис ще бъдат в Русе, за да участват в международна конференция посветена на устойчивото развитие на Дунавския регион.

Не приеха исканата оставка на заместник-председателя на народното събрание Емил Христов. "За" гласуваха 71 депутати, а против бяха 118.

Искането за оставката на Емил Христов бе внесено от БСП, след като в сградата на парламента не бяха допуснати хора с увреждания. Според Антон Кутев, той е допуснал груба грешка.

"Недопускането на тези хора в залата показва бездушието на властта, нещо, в което ни обвинява цялото общество. Хората с увреждания са най-онеправданите от цялото общество, доходите са им безкрайно ниски. Едно дете с увреждания получава 800 или 900 лв., но в момента, в който навърши 18 години получава 200 лв. Системата казва на тези хора колко процента те са негодни, за да бъдат част от общество, но не им казва как да бъдат част от обществото", заяви Кутев.

Според председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов днес е било загубено ценно парламентарно време в дебата по оставката.

"Загубихме ценно парламентарно време а дебата. От ГЕРБ стоим твърдо зад Емил Христов. Няма да позволим подобни опити за агресия. Намалете това противопоставяне, не печелите нищо от него", обърна се към БСП Цветанов.

Емил Христов смята, че от БСП трябва да се извинят на хората с увреждания, които употребили.

"Повече от час сте крили от мен, че има граждани, които са спрени от охраната. Г-н Кутев каза, че ме е уведомил докато водя заседанието, как охраната е изпълнявала моя заповед след като аз съм чул, че тези хора са спрени след 1 час. Опитах се да кажа няколко думи за истината веднага след този неприятен случай. За съжаление, до момента продължаваме да чуваме неистини. Направих справка - това не е единственият случай, в който са искали да влязат и са били ограничавани от охраната", посочи на свой ред Емил Христов.

Междувременно представители на хората с увреждания влязоха в парламента и се срещната с председателите на групи. Те са получили уверения, че има политическа воля за промяна.

Двата проекта за модернизация на българската армия влизат в дневния ред на Министерски съвет следващата седмица.

Това заяви днес по време на брифинг военният министър Красимир Каракачанов.

Припомняме, че става дума за закупуване на нови изтребители и сглобяване на бронирани машини в България. Единият проект е на стойност над 1,2 милиарда лева, а другият - 1,5 милиарда. По отношение на изтребителите е направена промяна като е записано, че могат да бъдат закупени минимум 8 самолета.

"Наред с това, казвам го за пореден път, ще продължим да поддържаме и съществуващата авиационна техника. Към момента имаме договор без посредници с "РСК МиГ" за поддръжка на МиГ-овете. Хеликоптерите Ми-17 – в момента имаме един такъв хеликоптер, с който участваме в погасяването на пожари освен у нас, а и на териториите на съседни държави, нашата амбиция е да вдигнем още един такъв хеликоптер.", каза Каракачанов.

Министър Каракачанов заяви също, че ще се опитат да въведат в ескплоатация част от наличната авиационна техника за медицински цели. Амбицията на правителството е и още един хеликоптер Ми-17 да започне да се използва за гасене на пожари.

Упълномощават КЕВР да проверява сделките с които се закупуват дружества изпълняващи дейности по Закона за енергетиката.

Това означава, че регулаторът ще разрешава действия по разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20% от капитала на търговски дружества, които са лицензирани за пренос на електро-, топлинна енергия и газ.

Комисията ще има правото да се произнесе и за сделката с ЧЕЗ, смята народният представител Крум Зарков. Според негоне е необходимо да се посочват в законодателството критериите, по които регулаторът ще преценява кога да одобри или не една сделка.

Също така се дава се възможност КЕВР да отнеме лиценза на компания, която наруши новата разпоредба.

Работници и служители на мини "Марица-Изток" излязоха днес на протест пред Министерството на енергетиката. 

Те искат цената на добиваните въглища да се увеличи с поне 15 %, за да бъдат мините финансово и технически осигурени. Миньорите настояват за повече пари, тъй като в момента мините са в окаяно състояние. Според тях тези средства трябва да дойдат от по-високата цена на горивото, което се добива там.

"Тук сме, защото искаме увеличаване цената на въглищата и да защитим "Марица Изток", за да продължи да съществува предприятието", заяви Иван Манев, който е един от протестиращите служители на предприятието.

Ресорният министър Теменужка Петкова подчерта, че въглищата са изходна суровина за енергетиката и едно увеличение на цената им би се отразило неблагоприятно на мините в Маришкия басейн.

"В рамките на срещата днес продължихме диалога. Искам да отбележа, че мините са на положителен резултат – 7 милиона лева. Увеличени са приходите им спрямо 2016 г. с 56 милиона лева. Колегите получават редовно своите възнаграждение и социални добавки. Мисля, че климатът е добър", заяви енергийният министър.

Миньорите освиркаха министър Теменужка Петкова и поискаха нейната оставка. Те се опитаха да изсипят торба с въглища, което предизвика ескалация на напрежението, но то бе бързо потушено от органите на реда.

От КТ "Подкрепа" заявиха, че проблемите на мините не трябва да се решават за сметка на топло-електрическите централи.

"Това, което казахме на министърката е, че тя най-вероятно не получава вярната информация за случващото се в мини „Марица Изток“. Нея я водят там на панорамата да гледа лъскавите багери и с това и се изчерпва представата за случващото се в мини "Марица Изток"", каза президентът на синдиката Димитър Манолов.

Енергийният министър Теменужка Петкова обеща да се запознае на място с проблемите в мините през следващата седмица.