Нашият приют се развива в годините и много се радвам, защото това е едно хуманно отношение към животните. Над 400-500 от тях намират нов дом, т.е. се осиновяват. Но най-важното, което ме радва, е че се узакони в правилника работата на доброволците, защото навремето ние буквално като партизани влизахме в приюта. Щастлив съм, когато ги гледам да разхождат кучетата, да помагат за средата.

Не всичко е решено, разбира се, но най-важното е, че виждам, че ръководството на приюта и работещите тук се отнасят с любов към животните и слушат до голяма степен съветите на доброволците. Когато дойда най-ме радва, че доброволците са регламентирани в правилника, могат да влизат, да се грижат, защото за едно затворено животно, което чака да намери своя дом, най-голямата награда не е толкова храната, колкото милувката и разходката. Много искам да благодаря на доброволците, които предоставят допълнително храна и парични средства, и помагат страшно много с осиновяването на животните в България, и дори в чужбина. Не знам дали знаят русенци, но много от нашите кучета пътуват и в чужбина също. Така че мисля, че с помощта на доброволците, обществото в Русе се справя може би най-добре в България с този въпрос.