В болницата в Омуртаг ситуацията е на критично ниво.
В момента COVID отделението е препълнено - при капацитет 20 легла, настанените болни са 27. Търсят се начини за осигуряване на още легла от други отделения.
Най-проблемен обаче е острият дефицит на медицински кадри. Временният директор на болницата също е излязъл в болничен.
Д-р Димитрова е интернист-ендокринолог. Вече близо месец работи без почивка, защото много от колегите й са болни, или отказват да влизат в досег със заразените с коронавирус. Управителят на здравното заведение също е в болничен и работата му е поела главната счетоводителка.
Постоянно има наплив за поемане, който е невъзможен повече и то основно заради липсата на персонал. Защото сестрите масово отказват да влизат в ковидсектора, санитарите също, имаме много болни, и лекарите отказват да влизат, много болен персонал има-сестри, санитари. Ами трудно, чувстваме се изоставени.
Смятам, че не е редно другите да отказват да идват да ни помагат, защото страшно обидно е да те заобикалят, а когато влязат в отделението, ни гледат с четири очи какво ще направим за тях. Всеки ден идвам със страх на работа, значи трябва да си абсолютно безразсъден, за да не те е страх от тази ситуация! Но защо идвам? Всеки път, като си тръгвам, виждам как всички ме изпращат и се чудят дали другата седмица ще дойда пак, и аз идвам. Идвам, защото първо не мога да изоставя колегите си, второ, идвам , защото не мога да изоставя пациентите си, и трето идвам, защото знам, че когато дойда, всички си казват щом една жена на 51 години с доста заболявания е дошла, значи не е толкова страшно, значи има надежда, значи може да се работи в такава ситуация.
Студенти по медицина помагат, като доброволци в критичната ситуация.
Разбирам, че хората ги е страх, мен да речем, че не ме е страх. Аз се реших, защото вече бях прекарал COVID-19 през лятото-юни месец, знам от родителите ми, че има нужда от помощ и идвам и помагам, а аз печеля повече, защото се уча най-вече. Понеже нямаме персонал, но ще се радвам ако и други колеги се съгласят да дойдат, студенти или хора, които вече се завършили, но хора, които не ги е страх или имат вече изграден имунитет, защото ако те е страх, ти няма да си много полезен.
Болницата страда и от недофинансиране. Парите от Здравната каса и от министерството не стигат дори за заплати.
Само ще си позволя да дам един пример за месец септември - приходите които сме получили по тези два стълба са 245 000, а само фонд "Работна заплата и осигуровки" на персонала за месец септември са 250 000.
През последните месеци са се увеличили и разходите за ток и консумативи.
В момента не достигат около 80 000 лева, които няма откъде да се осигурят. Болницата оцелява благодарение на средства от общинския бюджет, които тази година са в размер на 320 000.
