В болницата в Омуртаг ситуацията е на критично ниво.

В момента COVID отделението е препълнено - при капацитет 20 легла, настанените болни са 27. Търсят се начини за осигуряване на още легла от други отделения.

Най-проблемен обаче е острият дефицит на медицински кадри. Временният директор на болницата също е излязъл в болничен.

Д-р Димитрова е интернист-ендокринолог. Вече близо месец работи без почивка, защото много от колегите й са болни, или отказват да влизат в досег със заразените с коронавирус. Управителят на здравното заведение също е в болничен и работата му е поела главната счетоводителка.

"Постоянно има наплив за поемане, който е невъзможен повече и то основно заради липсата на персонал. Защото сестрите масово отказват да влизат в ковидсектора, санитарите също, имаме много болни, и лекарите отказват да влизат, много болен персонал има-сестри, санитари. Ами трудно, чувстваме се изоставени. "

С-н Смятам, че не е редно другите да отказват да идват да ни помагат, защото страшно обидно е да те заобикалят, а когато влязат в отделението, ни гледат с четири очи какво ще направим за тях. Всеки ден идвам със страх на работа, значи трябва да си абсолютно безразсъден, за да не те е страх от тази ситуация! Но защо идвам? Всеки път, като си тръгвам, виждам как всички ме изпращат и се чудят дали другата седмица ще дойда пак, и аз идвам. Идвам, защото първо не мога да изоставя колегите си, второ, идвам , защото не мога да изоставя пациентите си, и трето идвам, защото знам, че когато дойда, всички си казват щом една жена на 51 години с доста заболявания е дошла, значи не е толкова страшно, значи има надежда, значи може да се работи в такава ситуация. 

Студенти по медицина помагат, като доброволци в критичната ситуация.

"Разбирам, че хората ги е страх, мен да речем, че не ме е страх. Аз се реших, защото вече бях прекарал COVID-19 през лятото-юни месец, знам от родителите ми, че има нужда от помощ и идвам и помагам, а аз печеля повече, защото се уча най-вече. Понеже нямаме персонал, но ще се радвам ако и други колеги се съгласят да дойдат, студенти или хора, които вече се завършили, но хора, които не ги е страх или имат вече изграден имунитет, защото ако те е страх, ти няма да си много полезен." 

Болницата страда и от недофинансиране. Парите от Здравната каса и от министерството не стигат дори за заплати.

"Само ще си позволя да дам един пример за месец септември - приходите които сме получили по тези два стълба са 245 000, а само фонд "Работна заплата и осигуровки" на персонала за месец септември са 250 000."

През последните месеци са се увеличили и разходите за ток и консумативи.

В момента не достигат около 80 000 лева, които няма откъде да се осигурят. Болницата оцелява благодарение на средства от общинския бюджет, които тази година са в размер на 320 000.

Няма свободни легла за пациенти с COVID-19 в болницата в Попово.

Ръководството на лечебното заведение прави постъпки пред министъра на здравеопазването за разрешаването на още 10 броя легла.

В момента в отделението има 13 лежащо болни пациенти с доказан COVID-19, а 8 други чакат да излязат резултатите от тестовете им.

Освен, че няма легла, в болницата се усеща и недостиг на медицински персонал. В лечебното заведение има и една медицинсна сестра с положителен тест за короанвирус, като се очакват резултатите на още двама служители, за които има съмнения и са проявили симптоматика. 

Недостиг на медициснки персонал има и в многопрофилните болници в Търговище и Омуртаг.

Вижте подробностите във видеото.

Осигуреността на населението в област Разград с медицински персонал е една от най–ниските в страната. Това сочи анализ на Регионалната здравна инспекция.

Броят на общопрактикуващите лекари е 48, което означава, че на 10 000 души в областта се падат четирима лични лекари.

От анализа става ясно, че е налице дисбаланс по отношение на брой пациенти на един общопрактикуващ лекар – от 800 до 9000 пациенти. Запазват се тенденциите за трайно незаети селски практики, което създава проблеми в качеството на обслужване на населението.

Регистрираните практики за първична дентална помощ са 68, от които 63 индивидуални и 5 групови. Броят на работещите в тях лекари по е 73. Налице е дисбаланс по отношение на тяхното разпределение - над 90% са в градовете.

В област Разград са регистрирани 117 лечебни заведения за първична извънболнична помощ. Регионалното им разпределение обаче е неравномерно. Над половината от практиките са съсредоточени в община Разград.

Този дисбаланс лишава част от населението от адекватно медицинско обслужване, се посочва още в анализа на Регионалната здравна инспекция.

1000 предпазни шлема ще изработи Русенският университет "Ангел Кънчев" до края на седмицата.

След като вчера бяха дарени първите 50 бройки на Университетска болница "Канев" в Русе, висшето училище ще удвои капацитета си, за да може да задоволи нуждите от подобни предпазни средства на лечебните заведения в региона.

Изработката на предпазните шлемове, предназначени за лекари и медицински работници започна в събота от преподаватели от катедрата по "Телекомуникации".

След като в страната видели какво прави Русенският университет, започнали да идват предложения за помощ от различни места. Получени са заявки за стотици предпазни шлемове от здравните заведения в региона, както и от други лечебни заведения в страната.

Материалите за 3D принтиране се предоставят безвъзмездно от няколко фирми в България, а останалите консумативи, които са необходими за окомплектоването на шлемовете, сa осигурени от Русенски университет.

Започва дело срещу Община Ветово за неспазване на колективен трудов договор по отношение на 11 медицински сестри.

Това стана ясно по време на днешното заседание на Областния съвет за тристранно сътрудничество в Русе.

Регионалният секретар на КТ Подкрепа Надка Бончева обясни, че местната администрация във Ветово е поела ангажимент по колективния трудов договор възнагражденията на медицинския персонал нает в Общината да е в размер на 520 лева. Вместо това обаче поради липса на средства, те получават 460 лева.