Изследване за невестинско забраждане при балканджиите от XIX век представиха в Етнографския музей в Разград.
Дългогодишното проучване е дело на етнолога Светослав Петров, който е и директор на Историческия музей в Елена. Бе направена и демонстрация на различни видове забраждания.
Събитието бе организирано от Регионалния исторически музей в Разград. В началото директорът Таня Тодорова подчерта, че балканджийско население има в Разградския район в село Побит камък, където действа и Етнографски комплекс.
Има една магия, която времето не може да заличи. Тя е скрита в шевицата на ризата, в ритъма на хорото, в красотата на българския фолклор и традиции. Това е паметта – онази невидима нишка, която ни свързва с нашите прадеди и ни дава криле към бъдещето.
РЕКЛАМА
По време на дългогодишното изследване на видовете невестинско забраждане, наречени сокаи, етнографът Светослав Петров използва като източници не само музейни фондове, но прави и теренни проучвания. В резултат на проучванията си, той е възстановил три вида сокаи.
Етнологът представи нагледно как се оформят те, и наблегна на характерните елементи на всеки вид. Първо бе направена демонстрация на търновският тип сокаи, като Светослав Петров представи тъкани и други елементи. При забраждането се поставя като основа червена кърпа, следват метална корона, 3-4 чифта скачени метални обеци, сребърни синджири, понякога замествани с мъниста. Сокаят се увива с кърпа с шевица, която невестите извезвали сами, а накрая се поставят монети. Бяха показани също ловешкият и габровският тип сокаи.
Интересен елемент е съчетаването им с ботуши, които са носели невестите. Любопитен факт е и че забраждането от Габровско е изобразено и на картина на художника Ян Мърквичка.
Вижте повече във видеото.
