Възпоменателна церемония по повод 140 години от смъртта на руската баронеса Юлия Вревская се проведе в Бяла.

Първо бяха поднесени венци и цветя на паметника й на площада до часовниковата кула в града. Там до 1907 година е бил гробът на баронесата, работила като милосърдна сестра в 48-ма военновременна болница в Бяла по време на Руско-турската освободителна война.

Юлия Вревская със собствени средства от продаден имот създала медико-санитарен отряд от 22-ма лекари и сестри. На 20 ноември 1877 пристига в 48-ма военновременна болница в Бяла. На следващия месец била командирована в превързочния пункт на XII армейски корпус в село Обретеник. Връщайки се в Бяла, Юлия Вревская не след дълго заболява от петнист тиф и умира на 5 февруари 1878 година. Погребват я край църквата в Бяла в униформа на милосърдна сестра, заедно с друга жертва на коварната болест - сестра Мария Неелова.

След поднасянето на веници и цветя, събитието продължи в салона на читалище "Трудолюбие – 1884". Кметът на община Бяла Димитър Славов изтъкна в словото си, че благородното дело на баронеса Юлия Вревская трябва да се помни и да служи и днес като пример за подражание. Във възпоменателното събитие участие взе и генералният консул на Руската федерация в Русе Андрей Громов.

По повод годишнината от смъртта на Юлия Вревская концерт изнесе представителният ансамбъл на Въоръжените сили на република България. С изпълнения се представиха и малчугани от детска градина "Стадиона" в Бяла.

С военен ритуал и поднасяне на венци и цветя варненци почетоха 118-та годишнина от кончината на Капитан Петко Войвода - български хайдути и революционер.

В церемонията участваха почетният караул от Военноморските сили, Представителния духов оркестър на флота и офицери от командването на ВМС и гарнизон Варна. На поклонението пред паметника на войводата на старите гробища присъстваха предаставители на тракийските дружества от цялата страна, граждани и гости на града.

Беше отслужена и заупокойна молитва. Панихидата беше организирана от Тракийско дружество "Капитан Петко Войвода" - Варна.

Революционерът посвещава живота си на Освобождението на тракийските земи и и обединението им с България. Спечелва прозвището си "капитан" на остров Крит заради организаторските си качества и храбростта. В края на Руско-турската освободителна война Капитан Петко Войвода гостува в Русия на генерал Скобелев по негова покана. Там генералът го представя на император Александър II, който му дава още веднъж званието "капитан" за участието във войната и го награждава с Георгиевски кръст за храброст.