Все по-остра нужда от внос на работна ръка от трети страни се наблюдава в редица региони на България.

Според експерти, основните причини за това са демографският срив и миграцията на кадри в чужбина.

В Русенската търговско-индустриална камара /РТИК/ се проведе семинар, на който бяха обсъдени предизвикателствата пред бизнеса и институциите и възможностите на пазара на труда в България.

Оказва се, че в Русе и региона се търсели предимно средно и ниско квалифицирани кадри, тъй като това са потребностите на фирмите. На този етап вносът на работна ръка от трети страни в Русенско не е утвърдена практика, но определено имало интерес от страна на бизнеса, каза изпълнителният директор на РТИК Милен Добрев.

По пътя към пазара на труда в България на хора от трети страни се оказва, че най-трудният и бавен процес е намирането на квалифицирани кадри от бизнеса, като останалите процедури ставали относително бързо, заявиха от Дирекция "Бюро по труда" в Русе.

На този етап в Русенско има наети около 40 работници от трети страни, предимно от Азия.

Вижте повече във видеото.

Един от големите проблеми на страната ни е демографският.

През последните години много населени места се обезлюдиха, ежегодно от картата се заличават села, много хора напускат родните си места и мигрират в градовете или в чужбина. Показваме пример от едно търговишко село.

Това е село Голямо Соколово, преди години тук жителите му са били над 1000 души, а сега постоянните са около 200. В селото живеят хора от три етноса – българи, турци и роми. Църквата и джамията се посещават само по празници, а детската градина и училището са затворени отдавна.

От предпочелите да останат на село е Иван. Той се занимава се със селско стопанство, като обработва сам няколко декара земя.

57 годишният Рафет и 34 годишният Анатоли работят като строители без осигуровки, без трудов стаж. Не вярват на политиците, чудят се как може в село с малко жители да има петима кандидати за кмет.

Като кмет на селото, Севдия всеки ден се е занимавала с тези проблеми на хората. Не е кандидатствала за втори мандат по лични причини.

"Не е срамно да живееш на село, а е срамно да живееш на село и да не работиш, за да останеш гладен и жаден", казва Иван.

Вижте повече във видеото.

Населението на градовете Русе и Разград се е свило до близо 60-годишен минимум.

Това показват данните на териториалното статистическо бюро.

През 1965 година в Русе са живели около 129 000 души, а в края на 2022 техният брой е бил едва 123 000.

Пикът в броя на населението на Русе е бил през 1985, когато градът е наброявал над 185 000 души. Само през следващите 7 години населението спада с близо 15 000. Между 1992 и 2000 година, жителите на Русе намаляват плавно до около 165 000.

Резултатите от преброяването през 2001 показват, че в града живеят малко над 161 000. За 10 години до преброяването през 2011, населението намалява с 12 000. До 2021 то се е стопило с още близо 25 000, а в края на миналата година населението на Русе е малко над 123 000 души.

Подобни са и данните на териториалното статистическо бюро за Разград.

През 1965 година в Разград са живеели близо 26 500 души.

Градът е бил най-многолюден през 1985, когато наброява над 49 000 души. Следва голям срив до 1992, когато населението е вече близо 41 000.

През следващите 8 години почти не се наблюдава изменение в демографските тенденции. Между двете преоброявания през 2001 и 2011 обаче населението намалява с над 5000 души, като този спад се запазва и до последното преброяване през 2021.

В края на миналата година, населението на Разград наброява 28 500 души.

Продължава процесът на намаляване на населението в област Русе през миналата година.

В сравнение с 2021 то се е свило с близо 2700 души или с 1,4%.

В края на 2022 година населението на област Русе е малко над 189 600 души, от които около 78% живеят в градовете.

Населените места в област Русе са 83, от които 9 са градове и 74 села, като в 8 от тях живеят по-малко от 100 души.

Най-голяма концентрация на население има областният център Русе, където живеят над 123 000 души. Във втория по големина град в областта - Бяла, живеят близо 6700 души. В Две могили живеят почти 3300 души, а в Сливо поле - над 2300.

Починалите през миналата година лица в областта са с близо 2900 повече от родените.

Процесът на застараяване на населението продължава като за 2022 средната възраст за областта е над 47 години.

Вижте повече статистика във видеото.

Липсата на работна ръка е едно от най-сериозните икономически последствия от демографската криза.

Това посочва в анализ на резултатите от преброяването проф. Велизар Павлов от Русенския университет.

Според него, за да се обърне негативната демографска тенденция в страната, е необходима реална политика за развитие на регионите. Силният миграционен поток към София води до дисбаланс в развитието на цели региони, смята проф. Павлов.

Политиката на властите през последните години не помагат за преодоляването на този проблем, а дори напротив, смята още проф. Павлов.

Заради демографската криза, България не може да си позволи да прави устойчива социална политика, смята още експертът.

Според проф. Павлов, България не използва дори възможностите, които има, за развитие на икономиката, за да подобри условията на живот в регионите и да обърне негативната демографска тенденция.

Вижте повече подробности във видеото.