Подносът на княз Александър Първи е изложен в Историческия музей в Русе по повод Гергьовден, празник на града.

Той е подарен на Батенберг при влизането му в града през юни 1879 година.

В средата на подноса има златна плочка с гравирано изображение на изправен лъв с корона и посвещение "На Негово Височество Александър I Княз на българите от жителите на Русе".

Подносът е изработен от местни майстори в стила на балканските традиционни златарски школи, но по същество е нов тип изделие, свързано с времето на модерността. Текстът – посвещение от русенските граждани прави от подноса реален артефакт – свидетелство на важен исторически момент от живота на общността. Това е първият дар от българските граждани на бъдещия им владетел.

Подносът от Русе, заедно с други два, бяха откупени през 2019 година на търг във Виена от министъра на културата. Сега те са част от фондовете на Националния исторически музей.

Подносът на княза ще остане в Русе до средата на месец юли. Утре входът в Историческия музей ще бъде свободен.

Вижте повече във видеото.

Пясъчен камък на 750 години, изложен в археологическата експозиция към музея в Търговище, съхранява интересен надпис.

Според проф. Казимир Попконстантинов това е нотариален акт за сделка. Двама мъже през 1281 година си поделят гора и го документират върху него, като го поставят точно по средата на имота.

Това, което ние сега наричаме сделка, в древността хората не са правели само с устни договорки, а и с документи, много по-различни от сегашните. Тези свидетелства обаче се оказват много по-трайни и вече стоят над 7 века.

с-н Стефан Иванов - археолог в РИМ Търговище – Самите букви са на старобългарски, изсечени са с големина от 3 до 6 см, надписът е от 6 реда, като се предполага, че е съществувал пълен такъв документ за уреждане на собственост върху хартия или пергамент. Тези двамата като имена са били може би и управители на тази област, областта е Герлово, тъй като в непосредствена близост до откриването на самия паметник се намира много голяма средновековна крепост от Второто българско царство.

От текста върху камъка става ясно, че през XIII-ти век, когато християнството дълбоко е залегнало в Българската държава, се срещат чисти прабългарски имена като Паган и Хинат, а съдържанието му е: "В лето 1280-то, аз, Паган, предадох на Хинат гората, намираща се на половина оттук".

Освен за посетителите на експозицията, уникалният експонат представлява интерес и за хората с юридическо образование.

С-н Ваня Недева - адвокат – Законите в Царство България, Второто българско царство, са заимствани от византийското право и от обичайното право. От това време не са останали писмени документи на български преведени, от които да е ясно точно написан законът, от този документ може да се направи изводът, че тогава хората са уреждали отношенията си договорно. От съвременна юридическа гледна точка, прави впечатление, че този документ се е съхранил през вековете, докато един документ за собственост издаден сега или преди 100 години, има някаква трайност на самия документ, като самата материя се унищожава.

Според историците това място е било свещено за хората, живели тук. В района, където е намерен уникалния паметник, са открити и редица храмове.

Историческият музей в град Омуртаг съхранява уникална църковна книга на близо 160 години. Находката е известна като “Златното Евангелие”, заради външния си обков, който наподобява ценния метал.

Свещеното Четириевангелие съхранявано в Историческия музей Омуртаг е отпечатано през 1862 година в патриаршеската типография в Москва. През зимата на 1878, 11-та пехотна руска дивизия влиза в Осман пазар, днешен Омуртаг, за да го освободи. Тогава, интендантът на войската наред с други предмети, подарява на местните хора и евангелието. Преди да постъпят в музея, те са съхранявани в градския храм. 

Църковната книга е с размери 45 на 38 сантиметра, тежи 8 килограма и половина и има близо 400 страници. Металните корици са щамповани, а релефните образи върху тях са довършени с фини инструменти и орнаменти.

Въпреки амбициите на църковните служители в града Четириевангелието да бъде върнато в  храма, то остава във фонда на Исторически музей в Омуртаг, за да радва неговите посетители и гости на града.