Търговищко село съхранява традициите в изработването на метли.

Метларството е занаят с дълга история и въпреки, че за почистването на дома и двора има по-модерни средства, метлата си остава непреходна класика.

В търговищкото село Голямо Соколово преди много години почти всяко семейство е отглеждало сорго - устойчиво на суша и топлина растение, от което се правят метлите. Дядо Дечо и баба Ресмие се занимават с това, откакто се помнят.

Баба Ресмие разказва, че е отгледала и трите си деца с изработването на метли и продължава до днес.

Майсторите на метли работят с инструменти, направени от тях самите. Като приспособлението, наречено "стяга", което ползват вече на половин век.

Като всеки занаят, метлаството изисква усърдие и търпение. Много майстори си имат и свои уникални техники, които предават от поколение на поколение. А дядо Дечо има на кого да предаде занаята си. Плътно до него е Антон - учител по професия с ищах да овладее занаята.

За да се запази традицията в изработването на метли, местното читалище ще кандидатства за "Живите човешки съкровища на България". Така метлата няма да остане само в приказките, като летателното средство на Баба Яга.

Вижте повече във видеото.

Жена от село Давидово край Търговище изработва парцалени кукли. Тя участва и в конкурс на местното читалище, за да покаже на децата с какви кукли са си играли техните баби.

Кукли, изработени ръчно, облечени в различни носии, характерни за съответния район на България - родопчанка, добруджанка, пиринка или пък странджанка... Леля Сийка ги майстори.

Шие от малка. А когато пораснала, завършила специалност "Изработка на горно мъжко облекло". Но продължила да прави парцалени кукли - всички до една с грейнали лица, "разказващи" за себе си, както обича да казва майсторката.

Леля Сийка е пенсионерка, но и самодеец - сама е ушила носиите на фолклорния състав към читалището в село Давидово. И участва в конкурса на читалището "Куклата на баба". След него куклите ще бъдат представени пред деца от селото, а майсторката ще им покаже как се изработват.

Пръв помощник на леля Сийка е нейната дъщеря, която пази в детските си спомени любимите парцалени кукли. Тя е и библиотекар на читалището.

Вижте цялата история във видеото.

Занаят който се е практикувал масово в Търговищко още от средата на XX век, е на път да изчезне.

Става дума за изработването на метли, което е било основният поминък на населението тогава. Сега от местното читалище в село Голямо Соколово се опитват да съхранят този занаят с участие в Националната система "Живи човешки съкровища – България".

В древност този инструмент дори е бил част от атрибута на някои божества на определени народи, но винаги е бил свързан с чистотата и освобождаване от лошото. Присъствал е както в обикновени домове, така и в дворци, през годините почти не е променял формата си и начина на изработка. Преди и сега всичко започва от тези сухи стръкове на растението двуцветно сорго, но си има и изисквания. 

Дълго време метларството е бил основен поминък на населението в този регион, но този занаят е вече на изчезване. Бай Дечо е от малкото, които сами отглеждат растението и търпеливо изчаква да изсъхне, за да започне да прави метли. Тънкостите на занаята ги усвоил покрай баща си, който преди години се е занимавал със снабдяването на институциите с готова продукция или с материали за направата им. Разказва, че за хубава метла трябват сухи снопове и без семена по тях.

Инструментите, с които работи майсторът, са направени от самия него, както и това приспособление за стягане на дръжката на метлата, ползва го вече над половин век, майсторът го нарича "стяга", ушиването на метлата е също важна част от изработката й. 

С цел запазване на изчезващите занаяти като метларството, местното читалище кандидатства за участие в Националната система "Живи човешки съкровища – България", а бай Дечо е предложен като занаятчия – консултант за обучаване на 10 млади хора от селото. Един от тях е Антон, който е студент четвърти курс, учи международни икономически отношения. Учи се и на метларство при бай Дечо, но казва, че занаят отчасти и се краде. Баба и дядо му също са се занимавали преди с този занаят като поминък.

Занаят "метларство" се практикувал масово от местната общност още от средата на XX век. Според проучване на местното читалище, към момента само четирима човека, сред които и бай Дечо още го практикуват, защото желаещи да си купят не липсват.

Вижте повече за историята във видеото.

Ученици от гимназията по облекло в Русе продължават благотворителна инициатива започнала преди близо една година в началото на пандемията с COVID-19.

Те използват възобновените часове по практика в училището, за да изработват предпазни средства за нуждите на болниците в града.

От училището първи започнаха да правят маски в Русе и да ги даряват по време на първата вълна на епидемията през март и април миналата година. Сега след възобновяване на практическите занятия в гимназията освен, че усъвършенстват уменията си, учениците продължават тази благотворителна инициатива.

В гимназията по облекло са възстановени всички учебни практики, както са по седмично разписание, като успешно е съчетано присъственото и дистанционното обучение.

20% от учителите и непедагогическия персонал в гимназията са заявили желание да бъдат ваксинирани срещу COVID-19 във втората фаза на имунизационния план.

Вижте подробностите във видеото.

Младо семейство от Търговище изработва полилеи и други красиви вещи от стари бъчви и колелета на каруци.

По този начин вдъхва нов живот на ненужните вещи.

Заради интереса си към автентични предмети от миналото, преди 5 години Бисер получава подарък от приятел - старо колело от каруца.

"Точно на един мой рожден ден бяхме навънка, донесоха едно колело, той се зарадва повече от мен реално, каза "Ето сега е моментът, откога съм мечтал". Той ми споделя, "Харесва ли ти?", обмисляме, рисуваме, за да можем да си го представим, и всичко стана лека полека, от един модел, че втори, трети."

Семейството носи дарбата си по наследство. Дядото на Бисер - дърводелец - от малък го учел да почита традициите и да уважава рода си. Оказва се, че и дядото на съпругата му Елена - също бил дърводелец. Повечето от моделите са по техни идеи, но семейството постепенно започва да изпълнява и поръчки на клиенти.

Бисер и Елена се радват, че създават красиви вещи и съхраняват старите традиции. Двамата обикалят околните села, за да събират части за творенията си.

"Запазваме поне част от нещата, автентичните колела, бъчвите също, една част от тях, по този начин и на хората им става хубаво, уютно, определено хората държат на старите неща, забелязвам все повече, има модели и с нови колела, хората търсят старото, автентичното, реставрираното, пипнато с ръце, общо взето."

Елена и Бисер се надяват да предадат на синовете си занаята, наследен от дядовците им.