От началото на пандемията на COVID-19 до края на 2020-та година в област Русе общо 7288 души бяха диагностицирани с коронавирусна инфекция.

Първият потвърден случай в Русенско беше установен на 1 април миналата година. Ставаше дума за 51-годишен мъж, завърнал се от Австрия, където е работил в ски курорт. Първоначално човекът се беше самоизолирал, но след като се влоши беше приет за лечение в инфекциозното отделение на Университетска болница "Канев". След две седмици на 16-и април мъжът беше изписан от лечебното заведение напълно здрав с два отрицателни PCR теста за коронавирус. Така той се превърна и в първия оздравял пациент от коронавирусна инфекция в Русенско.

Към днешна дата излекуваните са 5957. Починалите лица през изминалата година, при които е бил потвърден COVID-19, са 370. 224 от тях мъже и 146 жени на възраст между 27 и 98 години.

По-детайлно нещата изглеждат по следния начин: През 2020 година най-много заразени с коронавирус имаше в община Русе, а най-малко в Ценово, съответно 5887 и 68 души. На второ място по заболеваемост се оказва община Бяла, където за изминалата година са установени 458 случая, следвана от Сливо поле с 257 болни и Иваново с 200. В община Ветово са регистрирани 173 случая, в Две могили 142, а в Борово 103. 

Така разликата в заболеваемостта между най-голямата и най-малката община в региона е малко над 86 пъти, което е и напълно логично отчитайки разликата в броя на жителите във всяка от общините, както и някои допълнителни фактори като възможностите за повече пътувания и осъществяването на по-голям брой контакти.

Най-много смъртни случаи на хора с потвърден COVID-19 от началото на пандемията до 31-и декември 2020-та година също бяха установени в най-голямата община от региона, а именно Русе – 264, което е близо 2.5 пъти повече отколкото във всички останали 7 общини от областта. На второ място по смъртност е община Бяла с 22-ма починали. Тя е следвана от общините Две могили, Борово, Сливо поле и Ветово съответно с по 20, 18, 15 и 13 смъртни случая. В дъното на мрачната класация остават Иваново и Ценово със съответно 11 и 7 починали.

Кражби на съоръжения от електроразпределителната мрежа са оставили без ток над 50 хиляди домакинства и фирми през 2015 година на територията, обслужвана от енергото Североизточна България. От началото на годината са регистрирани 33 изключвания на електропроводи средно напрежение, вследствие на посегателства на обекти от мрежата в областите Варна, Велико Търново, Габрово, Русе и Разград.

Съоръженията, които са станали обект на набези, са били най-често медни и алуминиеви проводници от въздушната мрежа, електромери и различни видове трансформаторни системи. Сред откраднатите съоръжения е имало и съвсем нови, за са били инвестирани средства през последните 2-3 години.

Освен че нанася материални щети, кражбата на електросъоръжения вреди на сигурността и безопасността на захранването и се създават рискове за живота и здравето на хората.Кражбата на нулев проводник, например, води до подаването на високо напрежение към домовете на хората, от които се повреждат електроуреди и битова техника. По данни от електроразпределителното дружество в североизтчона България, общата продължителност на времето, през което хората са останали без ток в резултат на кражбите, е над 116 часа.