Изложба в Народно читалище "Христо Ботев - 1908" в Русе почита паметта на Апостола на българския дух Лука Велчов.

Фотографиите, които са запечатали моменти от просветителската дейност на доайена на българската общност в Румъния, са дело на Марин Миронов и Стоян Стоянов.

Изложбата е озаглавена "Лука Велчов – Будител завинаги". Такъв човек не може да бъде забравен, заради заслугите, които има за разпространението на българската история, смята секретарят на читалището Вяра Косева, която го познава и работи с него повече от 30 години.

Това е човекът, който никога не е живял в България, но милее повече от всички за род и родина, посочи Стоян Стоянов, който е един от инициаторите на фотоизложбата.

От Народно читалище "Христо Ботев - 1908", заедно с Асоциацията на българите в Румъния, имат идея да се създаде фонд Лука Велчов, като със средствата ще се учреди българо-румънска награда за съвременни народни будители.

Вижте повече във видеото.

Русе отбеляза 131 години от смъртта на Баба Тонка.

Бяха поднесени венци и цветя пред паметника на великата българка в града.

Негово Преосвещенство Главиницкият епископ Макарий и свещеници от Русенската Света митрополия отслужиха заупокойна молитва в памет на Тонка Обретенова.

Вижте повече във видеото.

С възстановка Русе отбеляза 150 години от саможертвата на Ангел Кънчев.

Бяха поднесени венци и цветя пред паметника на революционера в града.

В началото на 1871 Ангел Къчнев е определен от Българския централен революционен комитет за помощник на Васил Левски. Той получава задача да се заеме с организацията в Северна България.

Създава революционни комитети в десетки села, както и в градовете Русе и Разград. През март 1872 прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но е издаден и обграден на русенското пристанище.

За да не бъде заловен жив, Ангел Кънчев слага сам край на живота си. Последните му думи са "Да живее България!".

След възстановката на събитията, днес пред паметника на Ангел Кънчев, се състоя и възпоменателна церемония по случай 150 години от смъртта на бележития български революционер.

Деца от Общинския младежки дом изпълниха песента "Къде си вярна ти, любов народна?" и стихотворение на Пенчо Славейков, посветено на саможертвата на Ангел Кънчев.

Накрая пред паметника бяха поднесени венци и цветя в знак на преклонение пред саможертвата на революционера.

Вижте повече във видеото.

Търговище се преклони пред паметта и делото на Апостола на Свободата.

Възпоменателните прояви, организирани от Община Търговище, за 148-та годишнина от обесването на Васил Левски, започнаха с отслужването на панихида в памет на Апостола в храм "Свети Йоан Рилски".

Сред присъстващите бяха областният управител Митко Стайков и кметът на Търговище д-р Дарин Димитров.

След това, десетки венци и цветя бяха положени пред барелефа на Левски в центъра на Търговище. Почит пред делото му отдадоха кметът д-р Дарин Димитров, областният управител Митко Стайков и неговият заместник Панайот Димитров, председателят на Общинския съвет Емине Якубова и представители на институции.

В поклонението се включиха и много възпитаници на детски и учебни заведения.

Вижте повече във видеото.

За жителите на Търговище има едно много свято място, където всяка година на 29 януари и на 3 март се провеждат тържества с полагане на венци.

Там, по средата на градината зад църквата, се издига един монумент от гранит, на който е издълбана датата на Освобождението на Търговище от османско владичество. За историята на този внушителен камък, обаче, знаят малко хора в града.

Вече над 50 години този възпоменателен гранитен камък стои тук на тази поляна, а мястото е център на стария възрожденски квартал "Вароша". В този район преди Освобождението са извършени големи зверства над мирното население и са загинали най-много жители на тогавашният град Ески джумая.

"Малко известен факт всъщност в националната ни история, той е наречен от местното население "Малкият Батак". Наистина тук на това място се извършва едно поголовно избиване на мирно население, като са убити около 600 човека, като 125 са граждани на Търговище, другите са бежанци от съседните села и градчета, които са смятали да се спасят в тогавашният град Ески Джумая. Всъщност мястото, където са погребани тези жертви, не е това, на което се намираме, просто самият знак бележи тези събития.", разказва уредникът в Регионалния иторически музей Николай Ставрев.

Според статии в тогавашната местна преса, идеята за поставянето на този паметен знак е на скулптора Стоян Конаклиев, известен наш съгражданин, който докарва гранита от Витоша.

"Парчето гранит, което виждаме, е приблизително с размери 3 метра ширина и 2 метра височина, като той е открит през 1970 година по случай Освобождението на град Търговище, с голяма тържественост."

"На 17 януари 1970 година на свое заседание ИК на Градския общински народен съвет обсъжда поставянето на този паметник и откриването му на тържествен общоградски митинг. Решено е в неговите основи да се зазида списък на жертвите, да се поставят книгите на Панайот Дражев, Иван Халаджов, да се поставят юбилейните вестници за Никола Симов, Стефан Куцаров, вестници, отразяващи честванията през годините, и други документи, свързани с историята на града ни.", допълва началникът на Държавния архив в Търговище Дияна Петрова.

На мнозина посетители им прави впечатление разликата в датите на честването на Освобождението на града - 29 януари и на датата, която е издълбана на гранита.

"Това разминаване в честването преди години и сега отбелязването на деня на Освобождението на Търговище 29 януари се получава от механичното преминаване на датите от Юлианския към Грегорианския календар. За събитията през различните векове добавянето към дата на събитието за да се приравнят от единия стил към другия стил е различно, затова на събитията, случили са се през 19-ти век се добавят 12 дни, а не 13, и затова тази грешка вече е коригирана и празникът на деня се чества на дата на която се е случило Освобождението на града ни.", разказва още Дияна Петрова.

Още дълги години на това място малки и големи ще се прекланят пред паметта на загиналите за Освобождението на град Търговище, а заровеното под него ще пази спомена и ще разказва много и на идните поколения.