Пасхално послание на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум:

Възлюбени в Господа чеда на Църквата Христова,

Христос воскресе!

Поздравът, който отново победно звучи в пресветлото утро на Пасха, предава цялото съдържание и смисъл на вярата, с която живеем и в която се спасяваме.

Да, Христос наистина възкръсна от мъртвите! Той победи смъртта и ни дарува живот, който, по собствените Му думи, е „живот… в изобилие“ (Иоан 10:10).

Чудото на Христовото Възкресение е изпитание за човешкия ум, но то е осезаемо от човешкото сърце, което дълбоко в себе си усеща истинността на дивното тайнство на Възкресението. Защото със сърцата си ние знаем, че независимо от заобикалящите ни лоши неща, има Един, Който е Самото Добро; че въпреки цялата ненавист, която тържествува сред човеците, има Един, Който е милостив и Човеколюбец; че наред с целия ужас на войната и смъртта, на които продължаваме да бъдем свидетели, има Един, Който дарува живот, защото Самият Той е живот и Подател на живота.

Пасхалният поздрав неизменно ни напомня и думите, с които Сам Иисус беше приветствал жените-мироносици непосредствено след Своето славно Възкресение: „Радвайте се!“ (Мат. 28:9). Тази единствена по дълбочината на своето съдържание радост, присъстваща в нашия свят още от мига на Благовещението (срв. Лука 2:10), е радост, която можем да наречем всепобеждаваща. Към нея сме призвани, независимо от онова, което наблюдаваме в живота си тук на земята – в нашия свят, който всекидневно самите ние творим и в който поводите за радост изглежда като че ли стават все по-малко. Но радостта, възвестена от Спасителя, е едновременно и земна, и небесна, така както и в Богочовека Христос е съединено небесното и земното.

Както в тайнството на богочовечеството Синът Божи стана Син Човешки и в Него Бог съедини „всичко небесно и земно“ (Еф. 1:10), по същия начин и Неговата славна победа над смъртта – над този най-последен враг и на Бога, и на човека (срв. 1 Кор. 15:26), е радост, чиито измерения са богочовешки.

Своята победа над смъртта Господ прави победа и на всички християни, които сме Негови, затова и днес, и във всички дни на живота ни, радостта ни е пълна, – защото, ето: „Той възкръсна, както беше казал“ (Мат. 28:6).

И в днешния празничен ден, молитстваме от Всеподателя да дарува мир на земята, да вразуми войнстващите богоборци, да дарува утеха и благопреуспяване на народа ни, да закриля родната ни Българска православна църква, утвърждавайки в нея дух на смирение, единомислие и братолюбие.

Мирът и благодатта на Победителя на смъртта – Господ и Спасител Иисус Христос, Божията любов и велика милост, и радостта в Светия Дух да бъдат с всички нас, амин!

Христос воскресе!

† Русенски митрополит Наум

Макар и в гроб да слезе, Безсмъртни,

но разруши силата на ада,

и възкръсна като Победител, Христе Боже

(Кондак, гл. 8)

Възлюбени в Господа,

Вестта за Христовото Възкресение озарява и днес нашия свят и цялото творение, и сгрява всяко вярващо и устремено към Господа сърце. Църквата ликува, ликува и всеки от нас, които сме Господни, защото в Христовата смърт сме кръстени, а затова вярваме, че ще бъдем участници и в Неговата победа на смъртта (Рим. 6:3-5). Отново пасхалният поздрав ехти навсякъде около нас, а ангелското благовестие към жените-мироносици е отправено към цялото човечество: „защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна“ (Лука 24:5).

„Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта порази и на ония, които бяха в гробовете, дарува живот“ (Тропар на Пасха).

Този живот, който е не нашият временен, тукашен живот, а който е живот вечен и пълнота на живота, Господ е дарувал не само тогава – в деня на Своето Възкресение. Този живот, който Христос нарича живот „в изобилие“ (Иоан 19:10), е дял на всички вярващи в Него, във всяко време и на всяко място, както и Самият Той е засвидетелствал: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (Иоан 11:25). Този живот, който ние жадуваме и очакваме от Господа, е живот в пълнотата на светлината и на истината, на вярата и на познаването на Сина Божи (Еф. 4:13), и този именно живот е изгрял за всички веднъж и завинаги в мига на отвалянето на камъка от Гроба Господен.

Ето защо, независимо от всички трудни обстоятелства в нашия земен живот, независимо от цялата скръб и покруса, които преживяваме и на които ставаме свидетели днес навсякъде около нас, ние все пак не униваме както онези, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13). Скърбим и съпреживяваме всяко страдание, но не безутешно, а с вяра и с надежда за Живот вечен, защото знаем, че Бог е милостив и човеколюбив, и желае всеки от нас да се радва на пълнотата на живота, докле Сам Той изпълни „всичко във всичко“ (Еф. 1:23).

Обични в Господа братя и сестри,

От началото на настоящата година светът преживява тежкото изпитание на пандемията от непознат досега за човека и за медицинската наука смъртоносен вирус. Най-тежките дни на това изпитание преживяваме и днес – в деня на Христовото Възкресение, встъпвайки в светлите дни на Светлата седмица. Във всички тези обстоятелства ние, като вярващи, виждаме не само мъката и болката, които ни заливат от всички страни, но и знак и възможност за промяна в нашия живот – промяна към по-добро, към повече търсене и следване на Божията воля за света и всекиго от нас, да страним от онова, що е „от света“, и повече да търсим едното, което е потребно (Лука 10:42).

В тези дни на извънредни мерки срещу пандемията на изпитание беше поставена на първо място нашата любов към ближния: готовността и способността ни да жертваме онова, с което сме свикнали и обичаме, да ограничим движението и общуването си, за да спомогнем на медицинските специалисти в борбата им за победа над заразата и предотвратяване на ненужната, преждевременна смърт на мнозина човеци. Доколкото сме сторили и продължаваме да вършим всичко това, дотолкова днес ние сме Христови (срв. Мат. 25:34-40), но сме длъжни да бъдем отговорни, защото днес всичко зависи от нашата воля и мъдрост .

Божият мир и Неговата любов, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Христос воскресе!