fbpx

На 15, 16 и 17 април България ще запее с над 145 вокални състава от 33 града в страната в рамките на националната инициатива на Българския хоров съюз.

Събитието в Разград ще бъде в събота с концерта „Музика и море”. Домакин е Народно читалище „Развитие 1869”, а организатор е хор „Железни струни”. Част от него ще бъде и фотоизложба с над 100 снимки от последното турне на вокалния състав в Паралия, Гърция. Автори на фотографиите са маестро Красен Иванов, изпълнители и приятели на хора.

При откриването на изложбата ще изпълнят песните, с които са участвали във фестивала в Гърция – най-любимите и популярни хорови песни на фолклорна основа, които всеки българин е чувал.

Веднага след концерта ще се състои и традиционният пролетен бал на „Железни струни”, на който са канени всички, които подкрепят и обичат хоровото изкуство, културтрегери и общественици. 

В София се провежда среща на данъчните администрации на страните от Европейския съюз. Домакин е Националната агенция за приходите в България.

Основна тема на форума е „Визия за развитие на контролни дейности и борбата с данъчните измами“, разглеждана в контекста на нрепекъснато развиващите се информационни технологии и предизвикателствата, които поставят пред Европейските данъчни администрации.

Събитието бе открито от дизпълнителния директор на НАП Галя Димитрова. Според нея, промените в икономиката и социалното развитие на държавите в Европа водят до нуждата от трансформации в приходните администрации.

„Нашата основна цел е да стимулираме доброволното изпълнение на задълженията и най-вече да създаваме нагласа на мислене за партньорство между приходните администрации и задължените лица“, подчерта г-жа Димитрова.

На събитието присъства и министъра на финансите Владислав Горанов, който поздрави гостите и подчерта важността на събитието. По думите му само при наличието на ясна визия за борба с данъчните измами, при засилена координация и тясно административно сътрудничдесетво между държавите-чледнки, могат да бъдат постигнати резултатид, които да отгаварят на европейските граждани и бизнеса за икономически растеж и развитие.

Във форума, освен на ръководителите на данъчните администрации на страните-членки, участие взеха и представители на Европейската комисия, Световната банка, Организацията за икономическо развитие и сътрудничество, Центърът за финансово развитие, Вътрешноевропейската организация на данъчните администрации и др.

България изпълнява всички условия, за да се присъедини към Шенген и чакалнята на еврозоната.

Това каза председателят на Eвропейската комисия Жан-Клод Юнкер по време на пресконференция, която той даде пред медиите заедно с българския премиер Бойко Борисов след разговорите помежду им тази сутрин.

"България изпълнява всички условия, за да се присъедини към Шенген, въпреки че някои страни блокират това присъединяване, аз не бих отстъпил от тази позиция, ако се повдигне този въпрос. Готова е и за чакалнята на еврозоната ERM-2.", заяви Юнкер.

Министър-председателят Бойко Борисов заяви, че България ще настоява и ще държи твърдо за кохезионните фондове, тъй като за Балканите и новоприетите членки, те са жизнено важни.

"Ако има нещо, за което България ще настоява и ще държи твърдо, това е темата кохезионни фондове. Защото сме го поели като ангажимент, а и сме убедени, че за Балканите и новоприетите членки, те са жизнено важни.", каза Борисов.

По отношение на Западните балкани, Жан-Клод Юнкер заяви, че те трябва да имат ясна европейска перспектива. Според него обаче това може да стане в следващия мандат на европейската комисия.

"Добре е, че се отваря темата за Западните Балкани - скоро ще имаме среща на върха по тази тема и ще се радвам да науча какви са очакванията на страните. Не се очаква до 2020 година да се приемат нови членове в Европейския съюз, но по време на следващия парламентарен мандат ще има по-целенасочени занимания по темата, за да имат Западните Балкани ясна перспектива", категоричен бе председателят на Европейската комисия.

Жан-Клод Юнкер предаде на Бойко Борисов схема за газовите доставки в хъб Балкан, разработена от Европейската комисия.

Представиха стратегията за развитието на научните изследвания до 2025 година.

Тя цели въвеждането на информационните технологии на всички нива. Предвидено е и обучение на млади учени, за което ще бъдат създадени специални клъстъри и инкубатори за научни идеи, за да се затвърди връзката между образование, научни изследвания и бизнес.

В стратегията е записано, че до 4 години средствата за научни изследвания и иновации трябва да станат 1.5% от брутния вътрешен продукт. 

Страница 9 от 9